Запитаният помисли известно време и отговори отрицателно.
— Тогава нека ви кажа аз. — Той пристъпи към циганина, сложи ръка на рамото му и добави: — Ето от този. Той е намерил трупа и навярно ще може да ни даде и информация. Да вървим!
С тези думи Стернау го улови за ръката и повлече натам, откъдето идваха следите. Имаше едно глинесто място, където отпечатъците се очертаваха отчетливо.
— Забелязвате ли, че по сандалите му още има глина? — запита Стернау.
— Вярно! — рече съдията.
— А кракът му съвпада ли точно със следата?
Лекарят принуди Гарбо да стъпи в отпечатъка.
— И това е вярно! — установи алкалдът. — Е, хитано, говори, ако можеш да се защитиш!
Гарбо се окопити и отговори:
— Сеньор, това е лесно обяснимо. Бях тръгнал с двама другари да събираме билки. Стигнахме до ръба на пролома. Там полегнах да отдъхна, а те продължиха наляво. Отпечатъкът в тревата е от мен, сеньор.
— Охо, умен си. И намери парчето от ризата на един трън?
— Да — отвърна Гарбо отново смутен.
— Покажи тръна!
— Елате!
Гарбо закрачи обратно към пролома и започна да търси, но напразно.
— Не мога да го открия — смънка той.
— Така си и мислех! — рече Стернау. — Ако падащ човек закачи ризата си на някой трън, тя ще се цепне или ще се откъсне неправилно и раздърпано парче. А онова, което си намерил ти, има гладки и чисти краища и съм сигурен, че си го откъснал самият ти. Не е нужно човек да бъде много умен, за да разбере кое е откъснато от ръка и кое от трънлив храст.
— Това е така! — отбеляза алкалдът сурово.
— И тъй — продължи Стернау, — заявявам, че нямаме работа с трупа на граф Де Родриганда, по-скоро сме изправени пред една престъпна подмяна, имаща за цел да ни заблуди. Моля всички мои показания да бъдат отбелязани в доклада, изисквам следите, които ви показах, да останат непокътнати и се надявам, че трупът ще остане на мястото си до идването на корехидора, за да може да огледа внимателно нещата.
— Така ще стане, сеньор — обеща алкалдът.
— Ще се заемете ли с надзираването на пролома и трупа?
— Да.
— И ще арестувате тоя хитано, който ми се струва твърде подозрителен?
— Щом го желаете, да.
В този момент Алфонсо се изстъпи напред. На път за пролома адвокатът бе споделил с него каква услуга им е оказал циганинът и сега се опасяваше, че ако го арестуват, ще издаде тайната.
— Чакай, няма да търпя подобни неща! — възрази той. — Алкалд, и Вие имате намерение да изпълните желанията на този чужденец? Знаете ли кой става след смъртта на баща ми административен и съдебен управник? Аз, синът на графа!
Стернау вдигна рамене и отвърна със студено, невъзмутимо спокойствие:
— Първо трябва да докажете, че действително сте син на графа. Истинският граф Алфонсо отплува в морето с капитан Ландола. Отведоха го насилствено.
Той изказа само предположението си, ала думите му оказаха огромно въздействие.
— О-о! Нима? — разнесе се наоколо.
Адвокатът залитна замаян. Алфонсо пък скочи да сграбчи Стернау…
— Мерзавец! — извика той. — Клеветник, ще те удуша!
Стернау се изправи в пълния си ръст, улови измамника за кръста, приближи се досами пропастта и го надвеси над зеещата бездна. Прозвуча всеобщ вик на ужас.
— Ти ли ще ме удушиш, хлапако! — изсмя се той. — Да те метна ли долу при шарлатанското ви чучело? Не, не е кой знае каква чест да се смаже една такава гадина. Ти ще се задушиш в тинята на собствената си мерзост. Изчезвай, отвратителна муха!
Той се отдръпна от пропастта и захвърли Алфонсо надалеч. Сетне се обърна към алкалда:
— Надявам се, че ще изпълните задълженията си, сеньор. В противен случай нещата биха могли да се обърнат срещу Вас. Да вървим, сеньор кастелан! Можете да ме придружите.
Той си тръгна с Алимпо, без някой да опита да го спре. Алфонсо се надигна от земята. Кипеше от ярост, но не смееше да я излее върху този немец с железни мускули. Беше го посрамил пред толкова много хора, които би трябвало да гледат на него като на господар и повелител и треперейки от гняв, се нахвърли към алкалда:
— Сеньор, за това нападение сте виновен единствено Вие. Тъпкано ще ви го върна. Бъдете уверен!
— Аз само изпълних дълга си! — оправда се служителят.
Той беше подчинен на графа. Преди туй бе настоявал за правото, понеже се намираше под влиянието на физически и духовно могъщата личност на Стернау. Сега обаче лекаря го нямаше и куражът му се стопи пред младия «граф», още повече че и нотариусът пристъпи с гневна физиономия към него и запита: