— Великолепно! — възхити се Клариса. — Най-сетне ще победим.
— Веднага ще задействам нещата. Ти, Алфонсо, препусни бързо до Манреса.
— Там пък какво ще правя?
— Пфу! И още питаш? Правиш донесение и водиш полиция. Стернау трябва да бъде арестуван още днес.
— А Розета? Ако научи? Веднага ще му стане свидетелка.
— Ето нещо, от което действително трябва да се опазим. Впрочем ние няма да стигнем чак дотам да искаме парите обратно, че и да съдим немеца за фалшификация. Достатъчно е да бъде обезвреден за момента. А за тая работа ще се погрижи моят приятел корехидорът.
— Аха, ти смяташ, че немецът ще бъде отведен не в Манреса, а в Барселона?
— Разбира се, тъй като се касае за доста крупна сума. Докато ти яздиш към Манреса, аз ще напиша писмо до корехидора. Немецът ще бъде арестуван, графът погребан, ти встъпваш в наследство и се представяш в Двора. А за да не ни създава Розета неприятности, има много добро средство да я направи покорна — безумието, като графа!
Розета и Стернау, за които се отнасяха тези пъклени замисли, седяха заедно с англичанката и се съвещаваха. Веднага щом се върна от Батериа с Алимпо, лекарят нареди да съобщят на Розета за него. Беше приет и завари англичанката при нея. Розета се надигна. Бе смъртнобледа и с пълни със сълзи очи попита:
— О, бъдете кратък, моля ви, сеньор, защото ужасно страдам! Той е мъртъв, нали?
Стернау пристъпи към нея, поднесе ръката й до устните си и отвърна с утеха:
— Не плачете, доня Розета. Той е жив, не е мъртъв!
— Не е? О, Боже, но къде е тогава?
— Не зная. Знам само, че мъртвият не е дон Мануел.
Той отведе Розета до едно кресло и помоли:
— Седнете и кажете, чувствате ли се достатъчно силна да ме изслушате, без да се вълнувате прекалено?
— О, Карлос, не питайте! До Вас винаги се чувствам силна, защото ви имам доверие.
— Тогава слушайте! Когато ме повикахте от Париж, от обитателите на Родриганда познавах само Вас. Не бях сторил никому зло, не бях оскърбил никого и въпреки това още в началото на пребиваването си бях нападнат. Скоро разбрах, че не са хвърлили око на мизерното ми имущество, а на живота. Тъй като тук нямах врагове, значи ги бе създала работата, заради която бях дошъл. Моята мисия беше да спася баща ви. Значи имаше някой, който не желаеше графът да бъде спасен.
Розета трепна от уплаха.
— Но това е невъзможно! Татко беше толкова добър!
— Да, беше добър, ала господар и владетел на графство и много милиони.
— Какво искате да кажете с това? Не ви разбирам.
— Дон Мануел е като мен в едно отношение — няма неприятели. Оттук заключих, че този враг се домогва до Родриганда.
— До Родриганда? Но нея може да получи само моят брат.
— Така си рекох и аз. Но думата брат и обстоятелството, че този брат от детинство е бил в Мексико, ме наведе на една дръзка мисъл. Наблюдавах непрекъснато. За Вашия баща се грижеха трима некадърни лекари, които му готвеха смъртта. А лекарите пък бяха ревностно закриляни отново от трима души.
— Имате предвид нотариуса, сеньора Клариса и моя брат? Говорите ужасни неща, сеньор, но имате право. Моят брат винаги е бил Ваш неприятел.
— Виждах това. Наблюдавах и тримата. Те рядко се мяркаха при дон Мануел, бяха постоянно заедно и те бяха тези, казвам го открито, които желаеха смъртта на Вашия баща!
— О, Господи! Каква пропаст разкрихте пред очите ми!
— Бог даде благословията си да спася баща ви от смъртта. Но той отново заболя, беше полудял. Безумието бе предизвикано от отрова. Кой му е дал отровата? Не знам. Аз яздех към Барселона, Вие сте били заета другаде, а графът е бил сам. Възможно е някой през туй време да е бил при него. Отровата му е била дадена с шоколада. На мен ми бе известно противосредство. Наистина още не му го бях дал, но проведох подходящо предлечение. Като разбраха, че ще излекувам безумието, взеха предварителни мерки и в резултат баща ви изчезна.
— О, Вие смятате, че не е излязъл сам? — попита Розета, изпълнена със страх.
— Той не можеше да върви, беше твърде слаб за тая цел.
— Значи са го убили! О, Боже мой!
— Отвлекли са го, но не са го убили.
— Вярвате ли? И да е още жив? — извика тя и подскочи.
— Баща ви е жив! Къде се намира не знам, но ще научим. Изслушайте доводите ми, доня Розета: ако графът беше само изчезнал, брат ви не би могъл да встъпи в наследство, ето защо трябваше да умре. Тъй като онзи мъртвец не е графът, следва, че дон Мануел е жив. Подменили са го с някой друг, а този друг е труп от четири дни.