— Чий беше файтонът?
— На префекта от Манреса.
— Ах! — възкликна Розета уплашено. — Елвира, разкажи как точно стана!
— Беше така — подхвана кастеланшата. — Пристигна един файтон от който слезе корехидорът. Той отиде при сеньор Гаспарино и после при сеньор Стернау. Не след дълго потегли със сеньор Стернау по шосето за Манреса.
— Добре! Алимпо, веднага да се запрегнат два отпочинали коня!
Розета излезе и се отправи директно към стаята на адвоката. Той седеше пред книжата си. Графинята рядко влизаше при него и посещението й го учуди.
— О, доня Розета, идвате при мен! Имайте добрината да седнете! — произнесе, като се надигна и предложи стол.
— Няма да сядам — отклони поканата тя. — Идвам само за да задам един въпрос. Виждал ли сте сеньор Стернау? Той е отпътувал.
— Не зная нищо в тази връзка.
— С корехидора на Манреса?
— Не ми е известно — отвърна мерзавецът, поклащайки изненадано глава.
— И дори не знаете, че корехидорът е бил в Родриганда? А също и че е бил при Вас?
— Не.
— Лъжете, сеньор! — извика Розета поривисто. — Лъжете най-безсрамно!
— Контесо! — обади се той кажи-речи, заплашително.
— Я гледай, как си позволявате такъв тон! Сега отивам при корехидора и ще се осведомя. Открия ли, че пак сте скроили някой пъклен план, ще сложа край на машинациите ви, на Вас и другите двама! Адиос!
Розета излезе стремително, а омаяният от подобна проява на решителност адвокат пристъпи объркан към прозореца. Като я видя да се качва и потегля, незабавно се упъти към съзаклятницата си. Тя също бе наблюдавала Розета от прозореца.
— Тя пак замина — каза Клариса. — Не знаеш ли случайно накъде?
— Да. За Манреса при корехидора, да се осведоми къде е Стернау.
— Гаспарино, и тя започна да става твърде опасна за нас!
— Виждам и ще взема ответни мерки. Имаш ли представа по какъв начин биха могли да й се дадат няколко капки?
— Когато имам капките, и това ще стане.
— Кога?
— На вечерния чай.
— А ако го пие в стаята си?
— Тя винаги пие само една чаша, която й приготвя кастеланшата. Остави тая грижа на мен!
— Добре, ще имаш капките!
— И какъв ще бъде моят хонорар? — попита алчно тя.
Кортейо махна нетърпеливо с ръка и отвърна ядосано:
— Ще получиш половината от нейното състояние.
— Само половината? А какво ще стане с другата половина?
— Ще я получа аз. Алфонсо не бива да бъде ощетяван, значи ние двамата ще си поделим притежанието на Розета.
— Съгласна! Остава само да получа час по-скоро капките!
Престъпникът се върна в стаята си, напълни едно малко шишенце с вода и отброи две капки от отровата. След като разклати добре разтвора, той го отнесе на Клариса и я инструктира как да борави с него.
През това време Розета пътуваше към Манреса. Когато пристигна, нареди да спрат пред дома на корехидора. Съпругата му излезе и учудена от тази знатна визита, отведе Розета в най-хубавата си стая.
— Мога ли да говоря със сеньора? — попита графинята.
— За жалост не. Той замина по работа, придружен от четирима въоръжени полицаи.
— Ох! — прошепна Розета, пребледнявайки. — Накъде замина?
— За съжаление не зная. По отношение на служебната работа корехидорът е много мълчалив.
— А не знаете ли кой го е натоварил с тази задача?
— Вашият уважаем брат дон Алфонсо.
— Алфонсо? Беше ли той тук?
— Да. Дойде на кон и много бързаше. Моят мъж веднага изпрати да повикат полицаи.
— Не каза ли кога ще се върне?
— Не.
— Тогава утре пак ще дойда.
Розета си тръгна. Беше научила достатъчно, за да знае, че нещо се мъти и побърза да се върне в Родриганда. Там нареди да поканят брат й при нея. Подготвен от нотариуса, Алфонсо отиде спокоен на разговора.
— Днес си бил в Манреса? — попита Розета.
— Да — потвърди той равнодушно.
— По каква работа?
— Боже мой, по каква работа ли наистина! Ами по днешната естествено!
— Какво разбираш под днешната? — запита остро графинята.
— Е-е, откриването на трупа!
— Виж ти! И това е истина?
— А как иначе? Изглеждаш странно. Сигурно нещо те вълнува.
— Така е. Защо корехидорът е взел четирима полицаи със себе си по твоята работа?
— Налагаше се да установи, че трупът е бил хвърлен в пропастта — излъга Алфонсо с арогантна физиономия. — Блюстителите на реда присъстваха заради предполагаемия извършител.
Розета се остави да бъде подведена.
— Вярно ли? Впрочем виждал ли си Стернау? Него търся.
— Не.
— Добре. Можеш да си вървиш!