Алфонсо се поклони подигравателно на Розета и декларира:
— Не е по вкуса на граф Алфонсо де Родриганда неговата височайша сестра да го отпрати като домашен прислужник. Ще остана!
Тя го изгледа смаяно.
— Безсрамник!
— Хайде, хайде! Не зная какво имаш против мен. Дали е плод на въображение или истинска антипатия? Чувствам, че между нас липсва присъщата за брат и сестра нежност и бих искал с една целувка да прехвърля мост над тази пропаст.
Алфонсо се приближи до графинята да реализира думите си и поиска да я прегърне, ала тя замахна и му нанесе звънка плесница.
— Дръпни се от мен! — извика. — Ненавиждам те и се отвращавам от теб! Дори да не знаех, твоето държане щеше да ми го подскаже!
— Кое? — запита той гневно, поставяйки ръка на удареното място.
— Че не си мой брат, а измамник и долен фалшификатор!
— О, не съм твой брат? А какъв тогава?
— Това ще се разбере веднага щом се върне Стернау. А не се ли върне, гответе се за разобличение, което ще разтърси цялата страна!
— Тъй значи, а? — изсъска онзи. — Наричаш ме измамник и фалшификатор! Плесницата изтърпях, защото си жена, ала за другото скъпо ще ми платиш!
Нехранимайкото излезе гордо, знаейки, че ще отмъсти за нанесеното му унижение, а Розета изпрати да повикат кастеланшата да й прави компания.
— Видяхте ли сеньор Стернау, скъпа моя милостива контесо? — запита тя още с влизането си при графинята.
— Той е арестуван.
Елвира трепна от уплаха и възкликна:
— Арестуван? Божичко! Но защо? О, Санта Мадона, този добър, честен сеньор арестуван! Той, разбира се, не е сторил нищо, нищичко, защото беше най-порядъчният и доблестен мъж, който може да съществува. И толкова сигурен и верен, толкова горд и силен! Само да бяхте го видели как пипнал Алфонсо там, при Батериа и го надвесил над пропастта. Било е великолепно, така казва и моят Алимпо.
— Но аз не знам нищо за случая. Той ми разказа само какво е разкрил във връзка с трупа.
— Е, да, сеньор Стернау никога не се перчи. Граф Алфонсо поискал да го удари. Той обаче уловил младия граф и го надвесил над бездната.
Очите на Розета блеснаха от гордост.
— Дори казал — добави колебливо Елвира, — че Алфонсо първо трябва да докаже, че е син на граф Мануел. Моят Алимпо също го чул.
— Ах, казал ли го е? Тогава трябва действително да го е оскърбил жестоко.
— И хората отдавна си мислят по тоя въпрос. Сеньор тениенте…
— Е, какво той? — подкани Розета запъналата се кастеланша.
— Толкова много приличаше на милостивия граф, имаше съвсем същите очи, съвсем същия глас. Не го ли забелязахте и Вие?
— Да, да, така е, а и татко, като го видя, веднага го помисли за своя син.
— А дали наистина не е тъй? — попита настойчиво Елвира.
— Сеньор Стернау е напълно убеден в това. Знае със сигурност също, че той е отвлечен на някакъв кораб.
— Отвлечен? На кораб! — плесна с ръце кастеланшата. — Но защо все пак?
— За да не може да изобличи измамниците. Но за това ще говорим по-късно, добра моя Елвира. Тъй като ще останеш цялата вечер при мен и ще се погрижиш за чая ми.
Няколко часа по-късно, когато вече се бе стъмнило, в окрайнината на гората спря самотен ездач. Той скочи от коня, поведе го към гъсталака и там го върза. Сетне закрачи към замъка, изкачи стълбището и помоли един слуга да съобщи за него на сеньор Гаспарино Кортейо.
— Кой сте? — попита слугата.
— Приятел на сеньора, който иска да го изненада! — гласеше малко резкият отговор.
За непознатия бе доложено и той влезе. Кортейо беше сам в стаята си.
— Поискали сте да известят за Вас като за мой приятел? — обърна се към новодошлия. — Но аз не ви познавам.
— Нима? Тогава ще ти помогна.
Мъжът смъкна фалшивата брада и перуката и сега действително бе разпознат.
— Капитане! — извика Кортейо.
— Да, капитана, който иска да ти зададе един въпрос. Къде е лейтенантът?
— Че знам ли!
— Знаеш! Можеш да измамиш всеки друг, но не и мен. Лейтенантът е изчезнал.
— Тая работа какво ме засяга?
— О, дори много! По-късно премислих нашия последен разговор. Ти искаше той да бъде убит.
— Не само той, а и немския лекар. Защо не удържа думата си?
— Защото исках първо да знам дали ти ще спазиш своята относно лейтенанта.
— Добре де, добре, да играем с открити карти! Признаваш ли, че онзи лейтенант беше истинският граф Алфонсо де Родриганда?
— Да.
— Защо кри досега?
— Това си е моя работа.
— Той знаеше ли кой е?
— Не. Къде е сега?
— Мъртъв е.
Разбойникът отстъпи крачка назад, при което плащът му се разтвори и се откриха оръжията, затъкнати в пояса.