Какво се случи там — вече знаем. Стернау трябваше да отнесе трупа до моргата и да избяга. През това време контрабандистът отиде да доведе двете животни и се установи край пътя за Манреса. Вярно, че не си бяха разменили и дума, ала Миндрело бе убеден, че лекарят ще бяга по посока Родриганда.
Още отдалеч Стернау забеляза коня и мулето, доведени от неговия освободител. Онзи бе свалил дегизировката си и сега нещата се изясниха за лекаря. След няколко топли благодарствени слова той се метна на седлото и скоро двамата препускаха с най-голямата бързина, на която бяха способни животните. Лекарят поемаше с наслада чистия зимен въздух. След известно време той попита:
— Контеса Розета ли ви изпрати да ме освободите, Миндрело?
— Не, сеньор Алимпо.
— Но по поръчение на контесата?
— Не. Контесата е болна, вече не е в състояние да поставя поръчения.
Стернау се изплаши не на шега.
— Болна? — запита. — От какво?
— Тя е… — Миндрело спря предпазливо, после продължи: — Тя страда от същата болест, от която щяхте да лекувате нейния баща.
Стернау остана като поразен от гръм.
— Правилно ли чух? Тя е… безумна?
— Да.
— Безумна! — Тази дума буквално процепи тихата безмълвна нощ. Внезапно той спря коня си и попита силно разгневен: — И къде се намира сега?
— В пансиона «Санта Вероника» в Лориса.
— Аха, разбрах! — скръцна със зъби Стернау. — Погребаха ли така наречения труп на граф Мануел?
— Да.
— И граф Алфонсо е наследникът?
— Да.
— А Гаспарино Кортейо е край него?
— Да.
— А кастеланът?
— Живее в Манреса. Бил е прогонен. Той ми даде пълния портфейл, който ви бутнах скришом. От него взех и парите за закупуване на тези животни. Ще осигури и сумата, необходима за бягството ви, сеньор.
Стернау не отговори. Онова, което чу, така го завладя, че те дълго яздеха мълчаливо един до друг. По едно време Миндрело наруши мълчанието — още нещо тегнеше на сърцето му.
— Сеньор, имам и една добра новина за Вас.
Стернау като че се пробуди от сън. Потънал в мисли, съвсем бе забравил, че не е сам.
— Добра новина? — запита той горчиво. — Почти не ми се вярва, тъй като в последно време съдбата много не ме глези.
— Нима няма да попитате, сеньор, как съм се справил с Вашата заръка да открия изчезналия дон Мануел?
Стернау мигновено се извърна към събеседника си.
— Дон Мануел? Наистина, имате право. Потресен от нещастието на контесата, не помислих за него. Узнахте ли нещо за местонахождението му?
— Сеньор, аз открих дон Мануел — каза Миндрело простичко.
— Вие сте…? — От изненада Стернау опъна така силно поводите, че конят му се изправи като свещ. — Вие сте открили дон Мануел? — проряза гласът му тъмата.
— Да — кимна испанецът, — и при това не беше трудно. Циганите, общо взето, са доста хитра пасмина, но и контрабандистите не падат по-долу. Бяха го скроили много хитро наистина, ала все пак успях да разкрия ходовете им.
— Хайде, разказвайте! — помоли Стернау.
— Съгласно Вашите инструкции тръгнах след хитаносите. Скоро открих следите им, защото такава голяма група не може да потъне в земята. Но мина доста време, докато ги настигна. Лагеруваха край Барбастро. Оттам продължиха към Уеска, Мурильо и Сангуеса. Веднага ми направи впечатление бързината, с която напредваха. Твърде много приличаше на бягство и това бе причината да им видя физиономиите едва след толкова време.
— Не се ли установиха някъде за по-дълго?
— Дори и през ум не им мина. Но слушайте по-нататък, сеньор! Първото нещо, което направих, бе да се осведомя дали катунът е в пълен състав. Та нали все пак бе възможно някой от членовете да се е отделил и отмъкнал графа нейде настрани. Но случаят не беше такъв. Циганите бяха достатъчно умни да не се опитват да го крият близо до родното му място, където лесно би могъл да бъде открит.
— А Вие уверихте ли се все пак дали графът е още при тях?
— Като наблюдавах отдалеч, скоро забелязах, че циганите отделят особено внимание на една от колите. Почти не откъсваха очи от нея, а когато разбиваха вечер бивака, винаги я поставяха по средата. Кого подслоняваше колата, ако не графа, макар че нито веднъж не видях лицето му, понеже циганите се пазеха, не допускаха пасажерът да бъде съгледан.
— Наблюденията ви наистина са били правилни. Продължавайте!
— В еднодневен преход шествието мина край Памплона, като я остави далеч встрани. Пик де Аспирос бе прекосен през един проход, след което слязоха до океана по долината на река Орио. През цялото време аз ги следвах добросъвестно. Пред Сан Себастиан свиха наляво и разставиха бивака си на морския бряг, недалеч от градчето Орио.