— Ascuas, Миндрело, откъде се взе с тези знатни хора? — попита човекът.
— От Манреса — отвърна Миндрело.
— Накъде води пътят ви?
— Отвъд, към Фуа.
— Чужденци ли са?
— Да. Намират се под моя закрила.
— Тогава нека си вървят по волята Божия. Да се надяваме само, че няма да ни напакостят.
— Да ви напакостят? Че как би могла да стане тая работа?
— Ами като ни издадат. Очакваме един транспорт със стоки от Франция. Трябва да минат оттук някъде привечер. Горе под покрива се крият трийсет човека. Ако спътниците ти забележат нещо и се раздрънкат пред французите, сбогом, хубава сделчице!
— Не бери грижа! Нищо няма да забележат. Ще останем тук само половин час.
Това уверение успокои непознатия. Той се върна в помещението и отново зае мястото си в ъгъла. Привидно не се интересуваше от пътниците, ала прие с благодарност чашата вино, която му предложи Алимпо.
Половината час вече почти бе минал, когато отвън се чуха конски стъпки и радостна гълчава. Сеньора Елвира, която седеше до малкото тясно прозорче и зяпаше навън, пребледня и плесна уплашено с ръце.
— Santa Madonna, полицаите!
Алимпо скочи към нея и надникна. С израз на най-голям ужас той извести:
— И корехидорът от Манреса е сред тях.
— А-а! Тъкмо той ми трябва! — обади се Стернау.
— Ох, сеньор, за съпротива не може и да се мисли. Та те са над двадесет души.
Един поглед убеди Стернау в истинността на тези думи, което не му попречи да заяви решително:
— Въпреки всичко ще се бия!
В този момент непознатият се надигна от ъгъла и се намеси:
— Не се безпокойте, сеньор! Вие сте под моя закрила!
Стернау го изгледа изненадано и запита:
— Кой сте Вие?
— Ваш приятел. Не забелязахте ли, че Миндрело изчезна? Отиде да доведе помощ. Останете си седнали и предоставете приема на мен!
Алимпо се бе отдръпнал със своята Елвира в най-отдалечения ъгъл на помещението. Стернау седна отново, но държеше оръжието си в готовност. През това време отвън се разнасяха различни викове, които даваха на Стернау да разбере какво го очаква от страна на новодошлите.
— Тук са! — каза един глас.
— Да, това са шейните и конете на графа! — добави друг.
— Пипнахме наградата — ликуваше трети.
— Слизай! Към тях! — изкомандува четвърти. Беше гласът на корехидора на Манреса.
Вратата се отвори и влязоха няколко полицаи начело с главния съдия.
— Я виж ти, сеньор Стернау бил тук, каква среща! — подигра се той, като забеляза лекаря.
— Наистина! — отвърна исполинът спокойно.
— Както изглежда, в Барселона не ви допадна. Вие сте избягал, сеньор. Това не е добре за Вас. Освен туй сте извършил и няколко нови престъпления!
— Какви по-точно?
— Отвличане, покушение и ограбване на Родриганда.
— Опасно звучи, не може да се отрече! — усмихна се Стернау.
— И си е така. Вижте тези белезници! Длъжен съм да ви ги поставя и да ви отведа обратно.
— Опитайте! — отвърна Стернау и се изправи, готов за отбрана.
Корехидорът отстъпи предпазливо крачка назад.
— Предупреждавам ви, сеньор! Без съпротива! Тук съм с четирима полицаи, а вън има още петнайсет души. Отбраната е безполезна!
— Не бих казал!
Тия думи беше изговорил човекът от ъгъла. Корехидорът се обърна смаяно към него:
— Ти пък кой си?
— Приятел на това мило общество — отговори контрабандистът равнодушно.
— Тъй, тъй! Значи си им помагал?
— Не, но сега ще им помогна.
— В такъв случай ще прибера и теб!
— Или аз теб! — ухили се непознатият.
— Ти мен? — кипна корехидорът. — Не смей да ме вземаш на подбив!
— Огледай се!
Корехидорът го стори и отскочи уплашен. Четиримата полицаи също отстъпиха неволно встрани, тъй като през широко отворената врата бяха нахълтали и стърчаха най-малко десет разбойника, а на заден план в коридора се виждаха още повече с насочени пушки към беззащитно стоящите отвън до шейните полицаи.
— Е-е? — провлече непознатият. — Харесва ли ти обстановката, храбри ми сеньор корехидор? Впрочем, за да ти затъкна зурлата, съвсем не се нуждая от пушките на хората си. Погледни това куче! Само да му дам знак и ще ви разкъса гърлата — на теб и на четиримата ти смелчаци. Ние тук, в планините знаем как да се отнасяме с типове от твоя бранш!