При тези думи той потръпна от радостно предчувствие.
— Кое е това съкровище, сеньорита?
— Вие, не — ти, Антонио!
С тези слова тя обви ръце около врата му и положи глава на широките гърди.
— Наистина ли, възможно ли е? — запита немецът.
— Да. Възхитих се от теб в мига, в който преряза ремъците ми и ме метна на коня си, и те обикнах от мига, в който имах възможност да надникна в твоите добри очи. Аз съм твоя, принадлежа на теб — силния, добър любим мъж. Всеки миг от живота ми ще бъде посветен единствено на теб.
Тогава той също я прегърна и прошепна:
— Благодаря ти, Господи! Даряваш един беден ловец с прекомерно голямо за него щастие.
Устните им се потърсиха и когато се сляха в продължителна целувка, те не чуха, че от другата страна на водоскока нещо се раздвижи. Беше Бизоновото чело, който запълзя обратно към оградата, прехвърли се през нея и си легна.
На другата сутрин Унгер едва бе станал от леглото и при него влезе хасиендерото да му пожелае добро утро. Въпреки скорошното им познанство, той бе обикнал немеца.
— Идвам с една молба — започна.
— Която ще изпълня, стига да мога — рече Унгер.
— Можете. Усамотеният начин на живот, който водите, затруднява и най-елементарните ви потребности, а аз имам запас от всичко, тъй като трябва да се грижа за хората си. Ако пожелаете да се снабдите с бельо и ново облекло, надявам се, ще останете доволен от цените ми.
Унгер много добре разбра какво се има предвид, ала от една страна, не искаше да обиди хасиендерото, а от друга, намираше състоянието на ловното си облекло твърде мизерно. След кратък размисъл отвърна:
— Добре, приемам предложението ви, сеньор Арбелец, предполагайки, че цените ви наистина не са твърде високи, защото — откровено казано — не съм богат.
— Хм, нещо дребно аз също трябва да спечеля, въпреки че разплащането не е необходимо да стане точно днес. Елате, сеньор, ще ви покажа килера си!
Застанал един час по-късно пред огледалото, на Унгер му се струваше, че не може да се познае. Носеше цепнат отдолу златно обточен мексикански панталон, леки полуботуши с огромни шпори, късо елече, обшито със златни и сребърни пайети, на главата си сомбреро с широка периферия, а около хълбоците — шал от фина китайска коприна. Косата му бе подстригана, брадата подрязана и затова трудно се разпозна в това добре отиващо му богато облекло.
Когато влезе в трапезарията за закуска, Ема вече беше там. Забелязвайки промяната, станала с него, тя поруменя. Каря, изглежда, едва сега видя какъв забележителен мъж е немецът. Навярно направи съпоставка между него и графа. Двамата индиански главатари не дадоха вид, че забелязват промяната.
Но имаше един, когото тя подразни — графа. Надеждата скоро да стане притежател на съкровището донякъде го примири; появи се на закуска, но почти бе готов да се върне, като съгледа Унгер. Никой не го заговори и той бе принуден да гледа с каква сърдечност Ема обгражда омразния човек. Скръцна тайно със зъби и се зарече да обезвреди чужденеца.
След закуската Ема помоли немеца и баща си да останат още малко. Арбелец ни най-малко не подозираше какво възнамерява. А когато останаха само тримата, красивата девойка прегърна хасиендерото и каза:
— Татко, вчера размишлявахме как бихме могли да се отблагодарим на сеньор Унгер.
— Да — кимна той, — но за съжаление не се спряхме на нищо.
— О — възкликна тя, — по-късно аз продължих да премислям и намерих вярното решение. Искаш ли да го узнаеш?
— Естествено!
Тогава Ема обхвана главата на немеца и го целуна.
— Това имах предвид, татко, и мисля, че е ценно. Очите на хасиендерото се просълзиха.
— А дали сеньор Унгер е доволен?
— О, Антонио ме обича и съм толкова щастлива! — увери тя.
— Каза ли ти го все пак?
— Разбира се! — засмя се тя през радостни сълзи.
— Че кога пък?
— Снощи. В градината. Но, татко, всичко ли трябва да знаеш? Нима не ти е достатъчно, че съм щастлива?
— Да, да, напълно достатъчно ми е, но искам да добавя, че ощастливяваш и мен. А вие, сеньор Унгер, действително ли желаете да станете син на един стар, обикновен човек?
— О, с най-голямо удоволствие! — отговори немецът. — Но аз съм много беден, сеньор!
— Е, затова пък аз съм богат и нещата се компенсират. Елате да ви притисна до сърцето си, добри деца! Господ да благослови всички вас и нека този ден постави началото на един истински щастлив живот!