— Престъпление било, ами! Аз пък го намирам за добро дело, защото ми носи графска корона. Хубаво сторих, че се подготвих за отпътуване. Ще нося със себе си богатство, на което ще ми завиждат крале и императори.
Писмото гласеше следното:
«Скъпи племеннико!
Писа ми баща ти. Писмото пристигна осем дни след твоето заминаване. Налага се да отпътуваш за родовия замък Родриганда в Испания. Преди това обаче старият Фернандо ще умре. Тръгвай! Капитан Ландола междувременно ще пристигне във Веракрус.
Твой чичо Пабло Кортейо»
Трета глава
Съкровището на мищеките
Радостният ден мина необезпокоявано, толкова повече че графът никакъв не се виждаше.
Сега знаеше каквото му бе необходимо и даде разпореждане на двамата си слуги да опаковат нещата му. След вечеря заяви на Арбелец, че заминава още през нощта. Колкото и странно да бе това, хасиендерото не запита за причината и не се опита да го задържи. Когато напускаше по-късно къщата, Алфонсо срещна Каря, прекарала известно време в градината. Уверен, че е близо до целта, той подхвана с арогантно неблагоразумие:
— Току-що казах на Арбелец, че заминавам.
— Закъде?
— За столицата.
— А съкровището?
— Ще го взема. Това означава поне част от него. Сега тръгвам за Ел Репаро да го вдигна, слугите вече ме чакат с мулетата. Оттам ще се отправя директно към Мексико.
— Кога ще дойдеш пак?
— Не знам.
— Ще ме вземеш ли оттук?
— Да, веднага щом се осъществи планът, за който ти говорих.
Подигравателният тон в думите не убягна от вниманието на индианката.
— Не се ли върнеш, ще те потърся в столицата.
— Забранявам ти! Ще чакаш завръщането ми тук! — Тонът му стана високомерен.
— Как можеш да говориш така с мен? — запита тя със свито сърце. — Не съм предполагала, че един граф Де Родриганда би могъл да се отнася по този начин с бъдещата си съпруга!
— Вината е у теб. При тази самонадеяност ще ми е трудно да те въведа в нашата среда.
Видимо изплашена, тя заекна:
— Чувствам, че ти… ти… ме измами! Направи го само за да се сдобиеш със сведенията за съкровищницата!
— Един граф никога не мами, аз просто те надхитрих. Съкровището е мое и не се ли примириш с волята ми, даденото обещание отпада.
Каря нададе пронизителен писък.
Графът се стъписа посред лекомислената си реч. В коридора отекнаха приближаващи се стъпки. Арогантността отстъпи място на страха и той се втурна с всички сили към мястото, където го очакваха слугите. С последни усилия на волята си Каря се довлече до къщата и падна в несвяст в обятията на Арбелец.
Хасиендерото я отнесе в залата.
За късо време всички обитатели бяха свикани. Отначало никой не забеляза липсата на Бизоновото чело и немеца. Ема коленичи до припадналата. В този момент Каря отвори очи, освободи се от прегръдката на приятелката си и се изправи. С трескава червенина по лицето тя извика:
— Ох, кой ще дойде с мен да заловим и убием предателския и лъжлив граф? Той замина с двама слуги за планината Ел Репаро да открадне съкровището на кралете.
— Небеса! — възкликна Ема. — Сеньор Унгер и Текалто също се отправиха нататък. Не биваше да ги издавам, но обстоятелствата ме принуждават…
— Ах, това е опасно! — извика индианката. — Графът ще открие там сеньор Унгер и брат ми и ще ги убие. Сеньор Арбелец, надуйте рога за бедствие! Призовете вашите вакуероси и киболероси! Трябва да отидат до Пещерата на съкровището и спасят двамата.
Настъпи бъркотия от въпроси и отговори, при която само апачът запази спокойствие. Очите му с удоволствие се спряха на Каря, чиято възбуда и гняв издаваха в нея индианската натура.
Той взе думата:
— Кой знае къде се намира пещерата?
— Аз — отвърна Каря. — Ще ви водя.
— Може ли да се язди дотам?
— Да.
— Тогава вземам момичето и един вакуеро! Повече хора не са ми необходими, понеже имаме работа само с трима противници.
— И аз ще дойда! — заяви Арбелец.
— Не! — отсече апачът. — Кой ще се разпорежда в хасиендата? Вземам само един човек, останалите да пазят хасиендата!
Така и стана. Арбелец тръгна и скоро доведе желания придружител. Каря възседна коня си и препуснаха. Ала поради бъркотията беше минало доста време до потеглянето им.
Няколко часа преди това, малко след като празнуващите се разделиха и отидоха да си легнат, Бизоновото чело влезе в стаята на немеца.