— Знаеш ли къде да намериш главатаря?
— Не.
— При извора на средния поток.
— Добре, сигурно ще го открия. Сега да разбудя ли хората?
— Да, събуди ги! По-добре още от днес да сме нащрек. Старият Франсиско удари гонга, след това яхна коня и се отправи към планината Ел Репаро. Четвърт час след заминаването му около хасиендата бяха запалени няколко огъня, които така осветиха околността, че сигурно никой индианец не би дръзнал да се доближи до къщата.
Старият вакуеро се натъкна на Бизоновото чело тъкмо когато той се канеше да потегли с мищеките си от планината Ел Репаро.
— Защо идваш? Какво се е случило? — запита бързо вождът.
— Веднага се връщайте в хасиендата! Команчите са наблизо! — извика Франсиско.
Очите на индианеца блеснаха.
— Толкова бързо? Кой го каза? — попита той.
— Аз самият ги видях.
— Аха! Къде?
Франсиско разправи вчерашната си езда.
— Ако е така, още имаме време — рече Бизоновото чело. — Команчите ще изгубят няколко скалпа при хасиендата Дел Ерина. Щом Мечешко сърце е след тях, няма защо да се безпокоим. Няма да ни избягат.
Те препуснаха в галоп към хасиендата, където завариха всички в движение. Арбелец лично посрещна киболерото и се осведоми за мнението му. Главатарят се огледа и като видя бойните приготовления, поклати глава.
— Да не би да смяташ команчите за индианци дигер? — попита той.
— Не — отговори Арбелец. — Дигер са глупави.
— Ала команчите не са. Защо са тогава тези приготовления?
— Santa Madonna! Може би не трябва да се браним?
— Ще се браним, но по друг начин! Команчите ще изпратят съгледвачи да преценят положението. Ако искаме да ги отблъснем, не бива да подозират, че знаем намеренията им.
— Да, тук имаш право!
— Следователно трябва да извършим приготовленията си тайно. Колко мъже имаш?
— Четиридесет.
— Достатъчни са. Има ли всеки пушка?
— Да, пушките на всички са добри. Мунициите също са достатъчно. Имам дори топове.
— Топове? — смая се червенокожият.
— Да, четири парчета.
— Не го знаех. Откъде ги имаш?
— Нашият ковач ги изработи през дългото ти отсъствие.
Главатарят поклати недоверчиво глава.
— Ковачът ги изработил? Струват ли нещо?
— Да, изпробвали сме ги. Цевта е провъртяна от желязно дърво, обкована за здравина с пет обръча. Невъзможно е да се пръснат.
— Тогава става. Ще стреляме със стъкла, гвоздеи и стари железа, въздействието ще бъде ужасяващо. В такъв случай ще се нуждаем от повече огньове. Нападението сигурно ще се извърши през следващата нощ. При това трябва навсякъде да е тъмно, та команчите да си въобразят, че сме потънали в дълбок сън. Веднага щом се приближат, ще запалим огньовете и осветим околността, за да имаме сигурна цел.
— Можем да струпаме огньовете върху плоския покрив на къщата.
— Това е умно. На всеки ъгъл ще се издигне по един голям куп дърва, полети с петрол. Ще бъде достатъчно за целия плац.
— А къде да поставим топовете?
— Веднага щом се стъмни, ще изкопаем окопи до всеки ъгъл на къщата и ще ги настаним зад тях. Трябва да ги разположим така, че да могат да обстрелват две страни. Уф!
Възклицанието се отнасяше за един ездач, който премина на запенен кон през портата. Беше апачът.
— Мечешко сърце! — извика Арбелец. — Откъде идваш?
— От команчите — отвърна червенокожият, скачайки от коня.
— Къде са те?
— На Ел Репаро.
— На Ел Репаро? — запита Бизоновото чело. — Там ли е бивакът им?
— Да. Следвах ги до планината. Стигнаха там едва след полунощ.
— От коя страна бивакуват?
— От северната.
— Уф! Ако те… — мищекът прекъсна, после добави тихо, така че само апачът да може да го чуе: — Ако те намерят графа!
— Който беше определен за крокодилите — отвърна също така тихо апачът.
Команчите действително наброяваха двеста души. Предвождаше ги един от най-прочутите им главатари, наричан Арика-туг, Черния елен. До него яздеха двама съгледвачи, които много добре познаваха местността около хасиендата. Така че не биха могли да сбъркат посоката.
Яздеха из планините по индиански маниер, сиреч един след друг, без да подозират, че са следвани от вожда на апачите, докато стигнаха най-сетне северното подножие на планината Ел Репаро, чийто склон изкачиха и спряха сред гъстите дървета на гората.
— Моят брат знае ли тук някъде място, където можем да се скрием през деня? — запита Черния елен единия от водачите, който се замисли и отвърна:
— Да. На върха на планината.