— Ще имаш възможност да си отмъстиш — рече команчът, виждайки в негово лице евентуален съюзник. — Но защо крещиш толкова? Гората има уши. Никой ли няма наблизо?
— Никой! В планината няма никой освен тези проклети алигатори. През целия си живот няма да забравя тази нощ!
— Не я забравяй и си отмъсти! А сега слизай с мен!
Те се смъкнаха от дървото и едва сега, когато почувства твърдата почва под краката си, Алфонсо разбра, че е спасен.
— Благодаря ви! — каза той. — Поискайте от мен всичко и аз ще го изпълня!
Команчът отговори спокойно:
— Седни при нас и отговаряй каквото те запитаме!
Като се настаниха на тревата, испанецът протегна изтръпналите си крайници с наслада, каквато не беше изпитвал през живота си, и попита:
— Команчи ли сте?
— Да. Аз съм вождът Арика-туг, Черния елен.
— И се намирате на боен поход?
Индианецът кимна. След това запита:
— Познаваш ли хасиендата Дел Ерина? Как се нарича мъжът, който живее там?
— Педро Арбелец.
— Има ли той дъщеря?
— Да.
— А при нея и една индианка от племето на мищеките?
— Да. Това е Каря, сестрата на Текалто.
— Сестрата на Бизоновото чело? — повтори смаяно главатарят. Уф! Команчите не го знаеха, иначе щяха да държат двете скуав по-здраво.
— Зная случая.
— Знаеш ли го? — попита Черния елен.
— Да, защото те живеят при мен.
— При теб? Твоят глас говори със загадки! Аз смятах, че те живеят в хасиендата, не е ли така?
— Това също е вярно, защото хасиендата ми принадлежи.
— На теб? Значи ти си сеньор Арбелец?
— Не. Аз съм граф Алфонсо де Родриганда. Арбелец е само мой арендатор.
— Уф! — произнесе студено команчът и се надигна. — В такъв случай отново ще бъдеш закачен над водата да те изядат алигаторите!
Алфонсо беше толкова уверен в себе си, че попита усмихнато:
— Защо?
— Защото си закрилник на двете скуав.
— Седни отново, Черен елен! Не съм им закрилник, а враг и твой приятел. Тези скуав са виновни да бъда закачен тук, ала ти ме спаси. Ще ти се отблагодаря, като предам в ръцете ти тримата най-големи врагове на команчите: Бизоновото чело, Мечешко сърце и Гърмящата стрела.
— Имаш предвид Итинти-ка, големия скаут? — извика команчът. — Къде е той?
Индианецът зададе въпроса си припряно. Надеждата да получи тримата мъже в своя власт го извади от студеното спокойствие и самообладание, които за индианеца са въпрос на достойнство.
— Ще ти кажа, ако преди това ми обещаеш нещо. Ти искаш да нападнеш хасиендата, нали?
— Да — призна индианецът.
— Ще ти се удаде ли?
— Черния елен още не е побеждаван.
— Колко команчи водиш със себе си?
— На две места — десет пъти по десет.
— Двеста? Това е достатъчно. Ти ще имаш тримата прочути главатари, скалповете на обитателите на хасиендата и всичко, което се намира в нея, ако пощадиш къщата, защото тя е моя собственост.
Индианецът помисли и отвърна:
— Да бъде, както желаеш! Къде са тримата главатари?
— Те са — засмя се графът самодоволно — тъкмо в хасиендата.
— Уф, уф! Ти ме надхитри! — призна Черния елен.
— Но имам твоята дума!
— Вождът на команчите никога не нарушава думата си. Къщата е твоя. Но тримата неприятели, скалповете и всичко, което съдържа къщата, сега принадлежи на команчите. Хасиендата от камък ли е съградена?
— От здрави камъни и оградена с палисада. Но аз зная хитрините им и ще ви водя. Ще се озовете във вътрешността, докато всички спят дълбоко. Те ще се събудят само за да умрат под вашите ножове и томахавки.
— Има ли хасиендерото много оръжия?
— Има достатъчно, но ще му бъдат безполезни.
— Колко мъже има при себе си?
— Около четиридесет.
— Четири пъти по десет? Това прави седемдесет, защото всеки от тримата главатари струва колкото десет други.
— Гърмящата стрела не бива да се смята. Той е ранен, а може би и мъртъв. Ударих го с боздуган по главата.
— Уф! Ти си се бил с Итинти-ка? За да се бие човек с него, трябва да е доста храбър.
— Аз не съм страхливец, въпреки че ме видяхте като пленник.
— Ще видя, когато ни поведеш към хасиендата. Как мислиш, дали подозират, че воините на команчите идват да си отмъстят?
— Не съм чул да говорят по този въпрос.
— Ще изпратя съгледвач.
— Няма да успее да види нищо!
— Уф! Той ще отиде направо в хасиендата.
— Тогава е изгубен!
— Няма да е изгубен. Той не е команч, а индианец от племето опатас. Няма да се усъмнят в него и ще може да се огледа внимателно дали се извършват приготовления за борба с команчите. Сега вече знам всичко. Нека моят брат доведе бойците в руините. Аз ще отида там с мъжа, който е вожд на бледоликите.