Единствено Черния елен стоеше непоклатим. Той окуражаваше хората си да спрат, но напразно. До този момент се намираше отстрани на къщата. Сега бързо изтича напред — да види как се води там битката. Тук положението обаче беше още по-зле. Със своите добре премерени изстрели Франсиско бе разчистил плаца. Главатарят разбра, че всичко е изгубено и скочи през оградата. В мига, когато висеше на нея, апачът го забеляза и извика:
— Арика-туг!
Той веднага разпозна команча, но не можеше да го убие, защото пушката му бе празна.
— Ще обърне ли Черния елен гръб на неприятеля? — извика към противника, като захвърли пушката и измъкна от пояса си томахавката. След това скочи от прозореца, втурна се през двора и изчезна зад оградата.
— Нека Черния елен спре! — изкрещя той след беглеца. — Тук е Мечешко сърце, вождът на апачите. Да не би вождът на команчите да иска да избяга от него?
Команчът чу името и се закова.
— Мечешко сърце? — извика той. — Ела насам, ще оставя вътрешностите ти да ги кълват лешоядите!
Двамата главатари пристъпиха един към друг. Бяха въоръжени само с томахавки. Скоро се разбра, че Мечешко сърце превъзхожда команча. Но в този момент притича една фигура с пушка в ръка — Алфонсо!
Той беше достатъчно умен да не се прехвърля на първо време през оградата, нямаше голямо желание да излага на неприятелските куршуми крайниците и драгоценния си живот. Просто клекна зад палисадата и зачака изхода от нападението. Като видя, че команчите бягат, а Мечешко сърце преследва Черния елен, той бързо се промъкна и просна апача с приклад по главата. Команчът веднага изтегли ножа си да убие изпадналия в несвяст вожд и му вземе скалпа, ала Алфонсо го възпря.
— Стой! — каза му. — Той заслужава друга смърт.
— Имаш право! — отвърна Черния елен. — Бързо да го отнесем при конете!
— При конете? Та те избягаха!
— Избягаха? — стресна се главатарят.
— Да — подплашиха ги с фойерверки.
— Уф! Тръгвай, тръгвай, иначе ще стане късно!
Те уловиха апача за ръце и затичаха, влачейки го по земята.
Крайно време беше. Бизоновото чело забеляза от прозореца, че апачът се впусна след неприятелския предводител и схвана, че се отправя към голяма опасност. Незабавно свика гарнизона за @вилазка и се втурна към полето. Портата беше отворена, тъй като враговете бяха опразнили двора. На някои места отвън все още се разгаряха отделни горещи двубои, при които бяха сразявани най-вече команчите. Бизоновото чело изтича, докъдето стигаше светлината на огньовете около хасиендата, но не откри апача.
Бяха минали часове, когато Мечешко сърце се пробуди от дълбокия несвяст. Отвори очи, съгледа първо огъня, а след това и дивите фигури, насядали около него. Самият той беше здраво увързан. От дясната му страна седеше Черния елен, а от лявата Алфонсо.
Испанецът забеляза, че червенокожият отвори очи.
— Събуди се! — каза той.
Погледите на команчите веднага се насочиха към пленника. Всички бяха слушали за него, знаеха славата му, но едва сега имаха възможност да го видят. Той посрещна пленничеството си с желязно спокойствие. Главата го болеше от удара, при все това мигновено си спомни какво се бе случило.
— Страхливата жаба на апачите е пленена — подигра се Черния елен.
Мечешко сърце се усмихна презрително. Сметна, че гордото мълчание не би било най-правилното поведение.
— Все пак героят на команчите бягаше пред него! — обади се той.
— Куче! Мечешко сърце допусна да бъде победен от Черния елен!
— Лъжеш! Не си ме победил нито ти, нито някой друг. Аз казах и повече няма да чуете дума. Мечешко сърце презира воините, които отскачат като бълхи, когато се появи храбрецът.
— Ще заговориш отново, когато започна мъченията.
Апачът не отговори. Изказал мнението си, сега той беше твърдият като желязо мъж, който не би се посрамил. Останалите също го осъзнаха и главатарят на команчите произнесе:
— Денят започва. Оставането ни тук не е желателно. Нека проведем съд над този мъж, който се нарича вожд.
Мълчаливо бе образуван кръг, след което Черния елен се изправи, за да изброи с дълга реч престъпленията на апача.
— Той си е заслужил смъртта — каза в заключение. Другите се съгласиха.
— Искате ли да го отведем с нас до шатрите на команчите? — запита главатарят.
Посъветваха се и се реши Мечешко сърце да бъде убит без отлагане, тъй като по пътя биха могли да се появят непредвидени обстоятелства.
— Но от каква смърт да умре? — попита вождът. Преговорите продължиха, но не се стигна до бързо решение, тъй като един такъв рядък пленник трябваше да изтърпи и необикновени мъчения. До този момент Алфонсо не се бе изказал, сега се надигна и запита: