Възседнал клона, апачът се придвижи до стеблото. Сключи крака около него, отпусна тялото си и провисна покрай ствола с главата надолу. След това разхлаби стави и отново бързо ги стегна около стеблото. Свличайки се така на тласъци, той стигна благополучно земята. Беше извънредно изтощен, но спасен.
— Уф!
Само това възклицание излезе от устата на Мечешко сърце. Той хвърли още един поглед на алигаторите, които лежаха до брега, разтваряха челюсти и лакомо го следяха. След това побърза да изчезне между дърветата и подири безопасност в гората.
Последното, което предстоеше, бе да освободи ръцете си. Очите му се плъзгаха зорко между храсти и скали и скоро откри каквото търсеше — един скален отломък, чийто ръб бе достатъчно остър да пререже ремъка. Той опря гръб към ръба и започна да претрива нагоре-надолу вървите, докато кожата се прекъсна. Сега беше свободен.
Яростната битка, водена отначало в двора, се бе прехвърлила навън в полето. Там бе приела форма на отделни двубои, които се изтеглиха далеч от имението и траяха повече от час. Сетне Бизоновото чело свика гарнизона на хасиендата.
— Получиха хубав урок и толкова лесно няма да се върнат — радваше се на победата Арбелец.
— Въпреки всичко още не сме свършили — заяви Бизоновото чело. — Трябва да ги преследваме. При бягството си повечето команчи спазваха определена посока. Може да се приеме, че възнамеряват да се съберат при Ел Репаро, където бяха преди нападението. Следователно ще ги търсим там. Ще ми повериш ли двадесет вакуероси? — обърна се той към Арбелец.
— На драго сърце.
— Но къде може да е апачът? — запита Франсиско.
— Пленен е — уведоми вождът на мищеките.
— Невъзможно! — извика хасиендерото уплашено. — Сигурно още ги преследва.
— Не. Той знае, че през деня ще залови по-сигурно команчите, отколкото сега.
— Тогава е ранен.
— И това не. В такъв случай щяхме да го намерим. Той тичаше след Черния елен. Команчите са видели вожда си в опасност, нахвърлили са се върху апача и са го надвили.
— Длъжни сме да го освободим — извика Франсиско.
— Да, ще го освободим — увери Бизоновото чело. — При мен е пушката му, така че веднага ще може да се въоръжи. Качвайте се на конете!
В следващия миг двадесет мъже се отдалечиха в галоп. За да не ги забележи никой от бягащите команчи, поеха по околен път към южния склон на планината. Пристигнаха там на зазоряване.
— Слизайте! — заповяда Бизоновото чело. — Конете ще ни попречат да се промъкнем незабелязано до враговете. Нека Санчес остане при тях.
Вакуерото остана на пост при животните, а останалите започнаха да се изкачват по планината под прикритието на дърветата. Когато стигнаха билото, вече беше съвсем светло. Оттук се отправиха към руините с най-голяма предпазливост. Тъкмо се промъкваха през малка полянка, встрани от тях прозвуча възклицание: «Уф!» Погледнаха нататък и видяха бързащия към тях Мечешко сърце.
— Уф! — поздрави го мищекът. — Пленен ли беше моят брат?
— Да — кимна запитаният.
— Много ли бяха неприятелите, които го надвиха?
— Не. Биех се с Черния елен. Внезапно бях ударен отзад и повален. Когато се пробудих, видях вероломния бледолик при команчите.
— Уф! Не са ли го разкъсали алигаторите? — запита мищекът изумен.
— Испанецът е жив. Кучетата на команчите са го намерили и спасили. Той ги повел към хасиендата и се бил на тяхна страна.
— Срещу собственото си имение! Срещу собствените си хора! Ние ще вземем скалпа му. Сега къде е?
— Из планината. Ще се върне при Езерото на алигаторите, където ще се срещнат с команчите.
— Уф! Значи правилно съм предположил! При езерото ли ще се съберат?
— Те вече бяха там. Отидоха в равнината да търсят пръснатите си воини, но пак ще се върнат.
— Брат ми със сигурност ли го знае?
— Зная го точно, защото ги чух, когато висях на дървото над алигаторите.
Бизоновото чело направи жест на уплаха.
— Мечешко сърце е висял над алигаторите?
— Точно така. Графът издаде присъдата и бях вързан на ласото.
— Но как стана, че моят брат е отново свободен?
— Вождът на апачите не се страхува от команчи и алигатори. Той изчака да се отдалечат враговете му и се освободи.
— Мечешко сърце е любимец на великия Маниту — удиви се Бизоновото чело. — Той е силен и умен воин. Никой друг не би могъл да се освободи. Кога ще се върнат команчите при езерото?