— Накъде отивате? — ги запита.
— Уф! Бледоликият! — възкликна един. — Яздим към долината.
— Защо? Вашите са още горе!
— Нападнаха ни много бледолики.
— Valgame dios!
— А алигаторите изядоха вожда, след като Мечешко сърце му бе взел скалпа.
— Но той висеше на дървото!
— Апачът е отново свободен. Бледоликите са го освободили. Ако беше останал при него, това навярно нямаше да се случи.
— И вие наблюдавахте всичко?
— Бяхме принудени да избягаме. Но тъй като не ни преследваха, двама от нас тайно се върнаха да ги подслушат.
— Ascuas! Сега всичко е свършено.
— Само не и отмъщението!
— Да, отмъщението — рече Алфонсо замислено. — Сега какво ще правите?
— Ще се върнем в ловната територия на команчите и ще доведем повече воини.
— Без да вземете и един-единствен скалп?
— Великият дух ни е сърдит.
— И без никаква плячка?
— По-късно ще се сдобием с достатъчно скалпове и плячка.
— А какво ще кажете, ако се погрижа да получите и отнесете голям брой полезни и красиви неща?
— От теб? Та ти нямаш дори кон!
— Кон ще си хвана от пасищата на хасиендата, после ще тръгна обратно за столицата Мексико, а вие ще ме придружите.
— До Мексико? Защо?
— За да ме защитавате! Не е леко за сам човек да извърши такова пътуване. Ако ме придружите и пристигна благополучно, ще получите големи дарове.
— Какви дарове имаш предвид?
— Сами ще изберете! Аз съм граф, велик вожд и имам всичко, което пожелаете.
— Имаш ли оръжия, барут и куршуми?
— Можете да получите толкова, колкото поискате.
— Бисери и украшения за нашите скуав?
— Също.
Това, изглежда, съблазни индианците.
— В такъв случай ще те придружим и защитаваме — обади се един от тях. — Ще дадеш ли на всеки от нас пушка, томахавка, два ножа и толкова куршуми и барут, колкото можем да носим?
— Всичко това ще го имате.
— А също така и накити?
— Ще получите толкова много гердани, пръстени, брошки и бисери, че ще останете доволни.
— Хоуг! Идваме с теб. Но се считай за мъртъв, ако ни излъжеш! Двама от нас обаче ще се отделят. Те трябва да потърсят нашите братя.
— Тогава изберете двама! Шест души са ми напълно достатъчни.
Двама индианци се разделиха с другарите си по жребий, тъй като никой не изяви готовност да го стори доброволно. При всички случаи бе по-приятно да яздят до Мексико и получат богати дарове, отколкото да се върнат при команчите, носейки позора. Останалите шестима си избраха предводител, разделиха се със спътниците си и тръгнаха да заловят кон на графа.
Бизоновото чело, Мечешко сърце и вакуеросите потеглиха обратно и стигнаха бързо до хасиендата, тъй като сега не се оглеждаха за следи. Завариха всичко така, както го бяха оставили. Вакуеросите, останали за охрана, се бяха погрижили да отстранят труповете на команчите, както и барикадите с топовете. Арбелец ги посрещна с радостно лице.
— Слава Богу, че идвате! — каза той. — Вече се безпокояхме за вас. Как мина всичко?
— Черния елен е мъртъв — отвърна Бизоновото чело. — Моят брат Мечешко сърце му взе скалпа.
— А останалите?
— Избягаха, но скоро няма да се върнат.
— Значи смятате, че засега няма да бъдем обезпокоявани — каза дон Педро. — В такъв случай можем да се върнем към мирния си живот.
— Как стоят нещата с нашия брат Гърмящата стрела?
— Все още лежи в безсъзнание.
— Да отидем при него.
Двамата главатари влязоха в къщата. Мищекът отведе апача в стаята на сестра си, където бе оставил предназначените за Унгер злато и накити. Каря беше там. Лежеше в един хамак и гледаше втренчено пред себе си. Като забеляза влезлите, скочи и запита:
— Вие си идвате! Като победители? А той? Алигаторите получиха ли го?
— Не — отвърна строго Бизоновото чело и я погледна изпитателно.
— Не? — Лицето й се помрачи. — Значи сте го оставили да се изплъзне — него, над когото тегне моето отмъщение?
Бизоновото чело остана доволен. Виждаше, че тя мисли само за отмъщение.
— Кучетата на команчите са го освободили — отговори той — и моят брат вождът на апачите е бил вързан на негово място за храна на алигаторите.
Индианката погледна апача изумено. Видя пресния скалп на пояса му и за пръв път очите й се отвориха за красивата, войнствена външност на Мечешко сърце. При мисълта, че е съществувала възможност да бъде изяден от алигаторите, я обхвана чувство, каквото не беше изпитвала досега. Пребледня.