— Наистина това не е добре — отсъди дон Фернандо, — не мога да го оправдая!
— На младата кръв всичко е позволено! — отвърна извинително Кортейо.
Графът го изгледа сурово и отговори:
— О, зная, че младата кръв ври и кипи, но трябва да притежава и добродетели. А добродетел ли е, което виждам тук?
— Само една малка слабост!
— Така, нима наричате малка слабост факта, че за една-единствена нощ племенникът ми проиграва дванадесет хиляди песос?
— Но той често е и печелил подобни суми, дон Фернандо.
— Аха, значи играе често? Постоянен играч? — запита графът с гневно изумление. — Ще му скъся юздите.
Той продължи да прелиства.
— Какво е това? — запита след малко. — Тази работа не е ли уредена?
— Дон Алфонсо трябва да е употребил сумата, която му бяхте отпуснали, за друга цел. За каква — не е споделил с мен, тъй като не е длъжен да ми дава отчет.
— Отчет наистина не — рече графът, — но не мислех, че ви се доверява толкова. Изглежда, моят племенник удостоява с повече доверие Вас, отколкото мен.
— О, дон Фернандо, само привидно е така! Вярно, че се радвам на някакво доверие от страна на дон Алфонсо, но…
— А Вие — продължи графът с по-остър тон, — изглежда, не се възползвате от това доверие да го насочите в правия път!
— Ваша светлост!
— Достатъчно. След като племенникът ми предизвиква в толкова неща моето недоволство, смятам, че отчасти вината е Ваша. Да не би да искате да бъдете освободен от дългогодишната ви служба?
Секретарят навъси вежди, но в следващия миг отново прие обичайния си израз. Отговорът също прозвуча в най-смирен тон:
— Мога ли да си позволя мнението, че Ваша светлост се заблуждава?
— Не се заблуждавам — произнесе строго графът. — Защо племенникът ми е по цял ден при Вас? Защо стоите при него, след като имам нужда от Вас? Знаете, че не обичам много да говоря. Но когато говоря, зная какво казвам. Защо оправдавате страстта му към хазарта?
— Други млади хора също го правят.
— Това не му дава основание да прахосва парите ми. И защо има вексел с моя подпис?
— Малка случайност, Ваша светлост!
— Какво! — избухна графът. — И това наричате случайност? Толкова ли е паднала репутацията на моя племенник, та хората не плащат неговите вексели, а искат моето име? Кой постави името ми върху документа, той или Вие?
— Дон Алфонсо.
— Значи го е сторил за последен път! А и Вие никога повече няма да получите от мен непопълнени формуляри. А тази последна работа — графът посочи едно от писмата — беше приложена от моя страна с пет хиляди пиастра. Кому дадох тая сума?
— На мен — пророни секретарят, ала кръвта му кипна.
— Сега казвате, че отново моят племенник бил принуден да я употреби. Значи на него дадохте парите?
— Дон Алфонсо ме помоли.
— Я виж ти! Желанията на лекомисления племенник за Вас имат по-голяма тежест от заповедите на чичото, при когото сте на служба! Ще трябва да ви накажа, та да се научите на подчинение. Ясно ли е?
Дон Фернандо започна да чете един след друг останалите документи. Внезапно по бледото му лице изби тъмна червенина на срам и възмущение. Той подскочи и тръгна към секретаря с мятащи мълнии очи.
— Знаете ли къде се намира сега Алфонсо? — запита той.
— В хасиендата Дел Ерина.
— Защо?
— Не мога да знам.
— О, и за мен беше необясним този внезапен копнеж по отдалечената хасиенда, както и ходатайството ви за реализиране на това желание. Сега всичко ми е ясно!
Секретарят пребледня. Графът закрачи възбудено из стаята и обръщайки се ненадейно, запита:
— Как стоят нещата с дуела?
— С кой дуел? — попита секретарят с невинен вид.
— Кортейо! — прогърмя графът.
— Наистина не зная.
— Добре! Но няма да ме измамите. Не проговорите ли, моментално ви уволнявам. Решавайте бързо!
Кортейо се видя натясно. Не можеше повече да увърта и отвърна примирено:
— Прощавайте, дон Фернандо! Дон Алфонсо ми наложи строго мълчание.
— На Вас кой ви заповядва — аз или моят племенник? Говорете!
— Дон Алфонсо замина за хасиендата, за да избегне двубоя.
— Изяснете се по-добре! Ето какво ми пише граф Ембарес:
«Дон Фернандо!
Умолявам ви да наредите на Вашия племенник да се яви на мястото на срещата в срок от три дни, считано от днес. Времето е уговорено отпреди три седмици. Тези неща не търпят отлагане. Ако дон Алфонсо не е в уречения час на мястото, най-безцеремонно ще публикувам случая в „Diario official“ и „Lа Sociedad“. Надявам се, че Вие държите на честта повече, отколкото Вашият племенник.