Добре изглеждащият мъж застана до масата му.
— Господин Курц?
Джо кимна. Ако онзи посегнеше към оръжието си, щеше да му се наложи да стреля през палтото си, а не изгаряше от желание да простреля единствената си прилична връхна дреха.
— Аз съм Джон Уелингтън Фриърс — представи се чернокожият. — Предполагам, че общият ни познат, доктор Фредерик, ви е уведомил, че ще дойда тази вечер.
Доктор Фредерик?, помисли си Курц. Веднъж беше чул Татко Соул да нарича Пруно с това име, но смяташе, че то е малкото му име, а не фамилията.
— Сядайте — покани го Курц, без да отмества ръка от пистолета, който беше насочен към него под масата. Чернокожият се разположи с гръб към квартета, който тъкмо се оттегляше в почивка. — Какво искате, господин Фриърс?
Мъжът въздъхна и потърка изморено очите си. Той беше облечен в сив костюм от три части, който вероятно струваше няколко хиляди долара — Пруно беше прав за влечението му към елеците. Беше нисък човек с къса, къдрава черна коса и перфектно оформена къдрава брада — и двете бяха започнали да посивяват елегантно. Ноктите му бяха добре поддържани, а очилата му с рогови рамки бяха класически „Армани“. Часовникът му беше малък, непретенциозен и не изглеждаше скъп, но всъщност беше точно такъв. Не носеше никакви бижута. Този човек имаше интелигентното изражение на Фредерик Дъглас и У. Е. Б. Дюбоа3, които Курц беше виждал само на снимки, и на приятеля на Пруно — Татко Соул, който беше виждал на живо.
— Искам да намерите мъжа, който уби малкото ми момиченце — каза Джон Уелингтън Фриърс.
— Защо решихте да дойдете при мен? — попита Курц.
— Защото сте частен детектив.
— Не съм. Аз съм престъпник, който е освободен предсрочно за добро поведение. Нямам разрешително за частен детектив, нито пък някога отново ще получа такова.
— Но вие сте опитен детектив, господин Курц.
— Вече не съм.
— Доктор Фредерик каза…
— Пруно дори не знае кой ден сме днес.
— Той ме увери, че вие и партньорката ви, госпожица Филдинг, сте най-добрите…
— Това беше преди повече от дванадесет години — отвърна Курц. — Не мога да ви помогна.
Фриърс потри отново очи и бръкна във вътрешния джоб на сакото си. Ръката на Джо все още беше на пистолета. Пръстът му остана на спусъка.
Мъжът извади малка цветна снимка и я плъзна по масата към Курц — на нея имаше чернокожо момиче на тринадесет или четиринадесет години, облечено в черен пуловер и със сребърно колие. Хлапето беше привлекателно и с приятен външен вид, а в очите му блестеше много по-жива версия на интелигентността на Джон Уелингтън Фриърс.
— Дъщеря ми, Кристъл — каза чернокожият. — Беше убита преди двадесет години. Мога ли да ви разкажа историята?
Курц не отговори.
— Тя беше нашето малко момиченце — продължи Фриърс. — На мен и на Марша. Кристъл беше умна и талантлива. Свиреше на цигулка… Аз съм концертиращ цигулар, господин Курц, и знам, че дъщеря ми беше достатъчно надарена, за да стане професионален музикант, но това дори не беше основният ѝ интерес. Тя беше поетеса — не просто редящ стихове юноша, а истинска поетеса. Доктор Фредерик потвърди това, а както знаете, той не беше само философ, но също така надарен литературен критик…
Курц продължи да мълчи.
— Кристъл беше убита преди двадесет години от човек, когото всички познавахме и на когото имахме доверие — колега от факултета. По онова време преподавах в Чикагския университет и живеехме в Еванстън. Джеймс Б. Хансън беше професор по психология. Той имаше семейство — съпруга и дъщеря на годините на Кристъл. Двете яздеха заедно. Купихме кон на дъщеря си — казваше се Дъсти — и го настанихме в една конюшня извън града, където Кристъл и Дениз, така се казваше момичето на Хансън, яздеха всяка събота, когато времето го позволяваше. Двамата с колегата ми се редувахме кой да ги кара дотам и ги изчаквахме, докато вземаха уроци по езда — един уикенд беше той, на следващия — аз.
Фриърс млъкна и си пое глътка въздух. Зад гърба му се разнесе някакъв шум и той се обърна да провери какво става. Коу и квартетът му се завърнаха на сцената и подхванаха бавна версия на Inchworm, която напомняше на стила на Патриша Барбър.
3
Фредерик Дъглас (1818-1895) — афроамерикански социален реформатор, писател и оратор, един от лидерите на аболиционизма и един от най-важните американски писатели на своята епоха и в историята на САЩ. Написва три автобиографии, в които описва живота си като роб и борбата си да бъде свободен. Уилям Едуард Бъргхард Дюбоа (1868-1963) — американски социолог, социалист, историк, активист, писател и редактор. Той е първият афроамериканец, който завършва докторантура и преподава в Университета на Атланта.