Тази сутрин Анджелина се беше замислила за разговорите с Гонзага и дори не махна на Марко и Лео, когато пое по пътеката на запад, отдалечи се от улицата и влезе в подлеза, като внимаваше да не се хлъзне на леда.
В другия му край я чакаше човек с пистолет. Оръжието — полуавтоматично и едрокалибрено — беше насочено в гърдите ѝ. Нападателят ѝ го държеше с една ръка, както правеха баща ѝ и чичовците ѝ, преди цяло едно поколение да бъде обучено да държи огнестрелните оръжия с две ръце, сякаш тежаха петнадесет килограма.
Анджелина спря и вдигна ръце. Надяваше се това да е просто обир. Ако наистина беше така, щеше да отнесе главата на шибаняка в мига, в който се обърнеше да избяга.
— Добро утро, синьорина Фарино — каза мъжът с късото палто. — Или да те наричам синьора Ферара?
Добре, помисли си Анджелина. Дотук с надеждите за обир. Но ако този щеше да я убива, то той беше най-бавният проклет наемен убиец в историята на мафията. Вече трябваше да я е оправил и да си е плюл на петите. Навярно знаеше, че Момчетата я чакат само на няколкостотин метра от тук. Тя затаи дъх и огледа лицето на мъжа.
— Курц — каза най-накрая. Не се бяха срещали, но беше разгледала добре снимката, която Стиви ѝ беше изпратил да предаде на Тъпаците.
Онзи нито се усмихна, нито кимна. Не свали и пистолета.
— Знам, че си въоръжена — каза той. — Дръж си ръцете горе и няма да се случи нищо драматично. Засега.
— Не можеш да си представиш каква грешка допускаш — каза бавно и внимателно Анджелина Фарино Ферара.
— Какво ще направиш? Ще изпратиш някой да ме убие ли?
Жената никога не беше срещала този мъж, но знаеше достатъчно за него, за да е наясно, че не трябва да се прави на ударена.
— Така нареди Стиви — отвърна тя. — Аз бях просто посредник.
— Защо Тъпаците?
Анджелина се изненада от въпроса, но бързо се окопити.
— Считай ги като предварителен тест. — Тя се зачуди дали да не свали ръце, но погледна Курц в очите и реши да не го прави.
— Тест за какво?
Продължавай да говориш, помисли си Анджелина. След още две-три минути Момчетата щяха да дойдат да я търсят, когато не се появеше от другата страна. Ще го направят ли? Тази сутрин е много студена. В колата им е топло. Навярно след четири минути. Едва се спря да не погледне големия си дигитален часовник.
— Смятах, че може да си ни полезен — отговори тя. — Да си полезен на мен. Стиви нареди убийството ти, но аз избрах идиотите, за да проверя дали си добър.
— Защо Малкия Скаг ме иска мъртъв? — попита Курц.
Анджелина осъзна, че този мъж е много силен, тъй като изпънатата му ръка, в която държеше тежкия пистолет, не потрепна нито веднъж.
— Стиви смята, че имаш нещо общо със смъртта на баща ни и сестра ни — отговори тя.
— Не е вярно. — Гласът на Курц беше изключително спокоен.
Анджелина смяташе, че ако започне да спори с него, ще се случи едно от две неща — ще спечели повече време или ще получи по-бързо изстрел в сърцето — затова реши да каже истината.
— Той смята, че си опасен, Курц. Знаеш прекалено много. — Брат ми те е наел, за да наемеш Датчанина да убие София и татко, помисли си тя, но не каза нищо на глас.
— Каква ти е играта?
— Ръцете ми се изморяват. Мога ли просто да…
— Не — отвърна Курц. Дулото на пистолета му продължаваше да не потрепва.
— Искам да имам някакво преимущество, когато Стиви излезе от затвора — отвърна Анджелина и се изненада, че сподели на този бивш затворник нещо, което не би разкрила пред никого. — Помислих си, че може да ми бъдеш полезен.
— Как?
— Като убиеш Емилио Гонзага и най-верните му хора.
— Защо, по дяволите, да го правя? — попита Курц.
Жената се изненада, че този мъж дори не звучеше заинтригувано, а само леко развеселено.