— Не.
Курц се отдалечи и след малко се чу запалването на автомобилен двигател. Жената побягна към края на тунела и стигна навреме, за да види едно волво на пътеката, което бързо се скри зад дърветата на север.
Анджелина имаше достатъчно време, за да си облече суитшърта, да си сложи фенерчето на главата и да прибере телефона под тениската си, преди Марко и Лео да се появят запъхтени на пътеката с извадени оръжия.
— Какво? Какво стана? Защо спря? — изхриптя Лео, докато Марко размахваше пистолета си наоколо.
Трябва да уволня тези тъпанари, помисли си Анджелина.
— Получих крампа — отвърна тя.
— Чухме кола — каза задъхано Лео.
— Аз също — съгласи се Анджелина. — Щяхте да сте от голяма помощ, ако беше наемен убиец.
Лео пребледня. Марко я изгледа раздразнено. Може би ще уволня само Лео, помисли си тя.
— Искаш ли да те закараме? — попита Лео. — Или ще продължиш да бягаш?
— С тази крампа? — учуди се Анджелина. — Ще е истинско чудо, ако успея да докуцукам до колата.
6
Тъкмо се развиделяваше — предутринната сивота на Бъфало се размиваше до по-светлото сутрешно сиво, характерно за града — когато Курц се върна в евтиния си хотел и установи, че детективите Брубейкър и Майърс са дошли на проверка.
Джо разполагаше с различни издайнически знаци, които да го уведомят, ако някой го причакваше в стаята му, но тази сутрин не му бяха нужни. Хотелът му се намираше в лош квартал и местните хлапета вече бяха напръскали със спрей служебния „Плимут“ без отличителни знаци на Брубейкър с надписа „ПОЛИЦЕСКА КОЛА“ от страната на шофьора — правописът не им беше от най-силните страни — и „ПРАСЕМОБил“ от страната на пътника, като не бяха изписали буквите с еднаква големина. Нещо в звученето на „прасемоб“ развесели Курц.
Като цяло обаче тази ситуация въобще не му харесваше. Брубейкър и Майърс идваха на проверка веднъж на три седмици и досега не го бяха хващали с оръжие, но когато успееха — а законът на вероятностите беше на тяхна страна — щяха да го върнат в затвора за по-малко от двадесет и четири часа. Пуснатите за добро поведение престъпници в щата Ню Йорк бяха лишени от даденото им от Бог, гарантирано от Конституцията и боготворено от всички селяци право всеки американец да носи колкото си иска огнева мощ.
С .40-калибровия „Смит и Уесън“ в единия джоб и малкия, но тежък „Компакт Уитнес“ на Анджелина Фарино Ферара в другия, Курц сви в алеята зад хотела и скри двете оръжия зад една тухла в стената, която сам беше разхлабил преди две седмици. Обичайните обитатели на алеята — бездомници и наркомани — бяха в приюта или си пазеха пейките по това време на деня, така че разполагаше с няколко часа, преди някой да намери железата му. Така или иначе, ако проверката продължеше повече от няколко часа, щеше да е прецакан и нямаше да има нужда от тях.
Хотелът на Курц — „Ройъл Делауеър Армс“ — е бил готино местенце по времето, когато президент Маккинли е бил убит в Бъфало в началото на миналия век. Дори самият Маккинли може да е бил в него в нощта, преди да бъде застрелян. Хотелът затъваше през последните деветдесет години и беше стигнал до момента на тотален разпад и предстояща разруха. „Ройъл Делауеър Армс“ беше на десет етажа и можеше да се похвали с осемнадесетметрова радиопредавателна кула на покрива си, която ден и нощ бълваше микровълнова радиация, която според по-параноичните обитатели на хотела беше в смъртоносни дози. Кулата беше единственото нещо наоколо, което работеше. През изминалите няколко десетилетия хотелската част на сградата — първите пет етажа — се беше превърнала от хотел за работници в общежитие, после в приют и накрая отново в общежитие. Повечето от обитателите на зданието бяха на помощи, литий и торазин4. Курц беше убедил управителя да му позволи да живее на осмия етаж, въпреки че последните три етажа бяха изоставени още през седемдесетте години. В противопожарните изисквания и правилата на сградата беше останала вратичка, която не забраняваше изрично наемането на стаите от някой идиот, на който щеше да му се наложи да живее сред паднали тапети, разкрита арматура и течащи тръби — точно както направи Курц. Неговата все още разполагаше с врата, хладилник и течаща вода и това беше всичко, от което имаше нужда.
Стаята му — всъщност бяха две големи свързани стаи — се намираше от страната на алеята и разполагаше не с една, а с две ръждясали противопожарни стълби. Вратите на асансьора бяха запечатани след петия етаж, така че на Курц му се налагаше да върви още три етажа всеки път, когато се качваше или слизаше. Но това беше малка цена за сигурността, която си осигуряваше по този начин, тъй като веднага разбираше, когато някой му беше дошъл на гости или се опиташе да му дойде на гости. Пети, управителят и рецепционист през деня, и Глория, която поемаше нощните смени, получаваха достатъчно заплащане всеки месец, за да му се обаждат на мобилния, ако някой непознат за тях се насочеше към асансьора или стълбището.
4
Литий — психотропен агент, отнасящ се към така наречените антиманийни средства или стабилизатори на настроението. Торазин — търговска марка на антипсихотичния препарат хлорпромазин.