Най-голямото от трите момчета на масата през две сепарета хвърли омазан в кетчуп пържен картоф по Курц. Той се усмихна и погледна щастливото семейство. Зачуди се дали две от тези хлапета, вдигнати достатъчно високо, щяха да осигурят достатъчно плът и кости, за да спрат калибъра патрони, които използваха Тъпаците. Навярно не.
Жалко. Курц вдигна единия, а после и другия си крак на седалката на сепарето, свали си обувките и чорапите и пъхна единия си чорап в другия. Едно от момчетата на близката маса посочи към него и започна да бърбори развълнувано на майка си, но когато бледата жена се обърна, Курц вече си беше завързал обувките и довършваше лучените си кръгчета. Стана му студено без чорапите.
Без да отделя поглед от бледите лица на Тъпаците, които едва се виждаха през силния снеговалеж навън, той извади ролките с монети от четвърт долар и ги изпразни в двойния чорап. След като приключи, прибра импровизираното оръжие в джоба на късото си палто. Като се имаше предвид, че Тъпаците вероятно бяха въоръжени с пистолети или автомати, борбата все още беше нечестна.
В зоната за хранене се появи местен полицай, който носеше поднос с хотдози в ръка. Той беше с униформа, наднормено тегло и оръжие, но не и с партньор. Навярно беше тръгнал да се прибира след дневна смяна. Изглеждаше изморен и депресиран.
Спасен съм, помисли си Курц с лека ирония.
Ченгето остави подноса на една от масите и отиде в тоалетната. Бившият затворник изчака тридесет секунди, сложи си ръкавиците и го последва.
Полицаят се облекчаваше в единствения писоар и не се обърна, когато вратата се отвори. Курц мина покрай него, сякаш имаше намерение да влезе в кабинката, извади самоделната палка от джоба си и го удари силно по главата. Онзи простена и падна на колене. Курц го удари отново.
Наведе се над него и измъкна служебния .38-калибров револвер с дълга цев, белезниците и тежката палка от колана му. Взе радиостанцията и я стъпка на пода. Накрая му свали якето.
Задният прозорец се намираше високо на стената в кабинката, бе подсилен с метална решетка и не бе предназначен да се отваря. Курц вдигна якето на ченгето, за да се предпази от стъклата и да заглуши шума, счупи го и извади металната решетка от ръждясалите ѝ панти. Стъпи на тоалетната чиния, промуши се през малкия прозорец и падна в снега отвън. Изправи се и видя, че се намира до контейнера за боклук.
Първо източната страна. Курц пъхна револвера на ченгето в колана си, заобиколи ресторанта и надникна към източния паркинг. Тъпака Кърли крачеше напред-назад зад няколко паркирани коли и разтърсваше ръце, за да ги стопли. В едната от тях държеше полуавтоматичен .45-калибров „Колт“. Курц го изчака да се обърне, промъкна се безшумно зад него и го удари по главата с пълния с монети чорап. Изви ръцете му зад гърба, закопча ги с белезниците и го остави да лежи в снега. После отиде в предната част на ресторанта.
Мо вдигна поглед, разпозна Курц и се опита да извади оръжие изпод дебелото си яке от гъши пух, докато се мъчеше да избяга. Курц го настигна, удари го с чорапа и го свали в снега. Изрита пистолета от ръката му и погледна през стъклените врати в „Хотдозите на Тед“. Никой от служителите не беше забелязал нищо и за момента вътре беше спокойно.
Курц метна Мо на рамо и извади .38-калибровия револвер от колана си. Палката висеше от китката му на кожената си каишка. Тръгна към западната страна на ресторанта.
Навярно Лари вече беше усетил нещо. Той стоеше до волвото му и надничаше неспокойно през прозорците. В ръцете си държеше картечен пистолет „МАК-10“. Според някои хора в пандиза Лари уважаваше сериозните оръжия.
Все още с Мо на рамо, Курц вдигна .38-калибровия си револвер и застреля Лари три пъти — в тялото, в главата и пак в тялото. Третият Тъпак се строполи, а картечният му пистолет се плъзна по леда, докато не се спря под един паркиран джип. Изстрелите бяха приглушени от снеговалежа. Никой не се приближи до вратата или прозорците на ресторанта, за да провери какво става навън.
С Мо на рамо, Курц завлече тялото на Лари до волвото си. Метна и двамата на задната седалка, запали двигателя и отиде в източната част на паркинга. Там Кърли стенеше в снега — беше дошъл в съзнание и сега се опитваше да се изправи със закопчани зад гърба ръце. Никой не го беше видял.
Курц спря колата, слезе от нея, вдигна стенещия Тъпак и го метна на задната седалка при приятелите му — единият мъртъв, а другият в безсъзнание. Затвори вратата, отиде от другата страна и отвори вратата за шофьорското място. После седна зад волана и потегли по „Шеридан“ към „Янгман“.