На Анджелина този мач много ѝ беше харесал.
Сега, докато треньори, медици и ядосани съотборници на кънки се скупчваха около падналия Наслунд, тя тръгна към женската тоалетна.
Момчетата, Марко и Лео, я последваха, като присвиха подозрително очи към публиката. Анджелина знаеше, че тези двамата бяха добри бодигардове и опитни убийци — поне Марко изглеждаше такъв — но също така бяха избрани от Стиви и основният им приоритет беше да му докладват всичките ѝ действия и поведение. Тя беше чувала за много известни личности, убити от собствените си телохранители изменници — пример за такъв случай беше друга жена, а именно индийският министър-председател Индира Ганди. Анджелина нямаше намерение да свърши по този начин.
Тя стигна до женската тоалетна. Марко и Лео имаха намерение да влязат с нея.
— О, за бога — ядоса се Анджелина. — Никой не ме причаква в кенефа. Вървете да вземете бира, солети и хотдог. Три хотдога. — Марко кимна на Лео да се заеме със задачата, но самият той нямаше намерение да се отделя от женската тоалетна. — Отиди да му помогнеш с носенето.
Марко се намръщи, но последва колегата си до будката за храна и напитки. Анджелина влезе в пълната тоалетна, не видя Джо Курц наоколо и бързо излезе навън в коридора.
Бившият частен детектив се беше облегнал на стената до разклонението за един страничен коридор. Тя отиде при него.
Курц държеше дясната си ръка в джоба на късото си палто и ѝ кимна да се поразходят в тесния сервизен коридор.
— Това в джоба ти пистолет ли е — започна Анджелина, — или се радваш да ме…
— Пистолет е. — Курц ѝ кимна да отвори една врата с надпис „СЛУЖЕБЕН ВХОД“ в края на коридора.
Анджелина си пое глътка въздух и влезе през вратата, като забеляза, че на ключалката е залепено тиксо, за да не се заключва. Едно метално стълбище водеше надолу към претъпкано с бойлери, тръби и клапани помещение, което обслужваше пързалката горе. Курц посочи една от тесните пътеки между машинарията и жената тръгна по нея. На половината път един чернокож мъж погледна през прозореца на кабинета си, кимна на Джо и се върна обратно към работата си.
— Твой приятел? — попита Анджелина.
— Приятел на Бен Франклин8 — отвърна той. — Насам. — Друго дълго, метално стълбище водеше до една странична врата.
Излязоха в тъмния край на паркинга зад огромните вентилатори на климатичната система.
— Застани до стената — нареди Курц, който беше извадил своя полуавтоматичен .40-калибров пистолет и го държеше, без да трепне.
— О, за бога… — ядоса се Анджелина.
Курц много бързо я завъртя и я блъсна към стената, като не ѝ остави никакъв друг избор, освен да вдигне ръце, за да не си удари главата. Той раздалечи краката ѝ, а тя благодари на Господ, че беше заменила роклята, с която беше отишла при Гонзага по-рано през деня, с памучни панталони.
Курц отново я обискира бързо, ефективно и безпристрастно, ако това опипване на гърди, задник, бедра и слабини можеше да се нарече безпристрастно. Той извади малкия .45-калибров от кобура на кръста ѝ и го прибра в джоба си, докато претърсваше дамската ѝ чанта.
— После искам да ми го върнеш — каза Анджелина.
— Защо? Да не си застреляла втория си съпруг с него?
Тя въздъхна. Комици. Всички се смятаха за големи комици.
— Познавам производителя му — отвърна Анджелина. — Братя Танфолио от Гардоне. — Курц не ѝ обърна внимание и ѝ подхвърли дамската чанта, когато се обърна към него. — От Италия — добави тя, без да има особен смисъл.
— Да вървим — нареди Курц.
— Къде? — Анджелина се обезпокои за първи път. — Смятах просто да ти кажа как да намериш доказателство, че Емилио Гонзага е наредил убийството на старата ти партньорка. Няма нужда да ходя където и да… — Тя погледна лицето на Джо Курц и млъкна.
— Да вървим — повтори той.
Прекосиха тъмния и студен паркинг.
— Ягуарът ми е паркиран от другата страна — каза Анджелина. — На паркинга за ВИП гостите…