— Трябва ни стоматологичният му картон — каза Курц.
— Да, но за да го получим, трябва да намерим целия доклад — обясни Арлен. — Чикагската полиция не е дигитализирала всичко по случая, а само кратка версия, затова се налага да отправим официално запитване.
— Третата ни пощенска кутия се води на Областния управител на Ери.
— Това е пощенска измама и какво ли още не. Ще нарушим поне три федерални закона, ако го направим — предупреди Арлен.
— Действай — нареди ѝ Курц.
— Още вчера се обадих. Поисках досиетата от Чикаго и Атланта. Ще ми ги доставят с експресна поръчка, тъй като „ФедЕкс“ не обслужват пощенски кутии. Ще ги получим в понеделник.
— Как плати?
— Писах го на офиса на Областния управител — отвърна Арлен. — Все още имам сметката им.
— Няма ли да забележат?
Секретарката се засмя и се върна пред компютъра си.
— Можем да си купим цял склад с лексуси, Джо, и никой няма да забележи. Днес имаш ли време да огледаме няколко офиса?
— Не, зает съм. Но се нуждая от помощта ти за нещо.
Курц караше сам към бара до Бродуей маркет, където беше сплашил Дони Рафърти. Тази сутрин детективите Брубейкър и Майърс бяха в друга кола без отличителни знаци, когато го последваха от „Ройъл Делауеър Армс“ до офиса му и останаха на няколко коли разстояние, като по този начин действаха като истинска опашка, а не като някакви гангстери, дошли да му стъжнят живота. Курц обаче веднага ги забеляза. Ако сега дойдеха да го проверят, щеше да пострада, защото носеше два пистолета. Това го накара да предположи, че наистина е под наблюдение. Спря на паркинга, взе чантата за фотоапарат, която беше взел от офиса, и отиде в бара. Забеляза, че Брубейкър и Майърс паркираха от другата страна на улицата, за да могат да наблюдават паркинга и единствения вход на бара.
Докато беше чакал Доналд Рафърти тук, бе забелязал, че алеята отзад минава покрай редица от сгради и висока дървена ограда, която я скриваше от паркинга.
— Къде е задната врата? — попита Курц, като въпросът му беше насочен към бармана на тъмното и миришещо на хмел заведение. Само трима-четирима редовни посетители празнуваха съботната сутрин.
— Той е само за спешни случаи — отвърна мъжът. — Хей!
Курц излезе на алеята, където го чакаше Арлен със синия си буик и се качи в него. Стигнаха до следващата пресечка, завиха на север, а после на запад по една улица, която беше паралелна на онази, на която бяха паркирали детективите.
— Накъде? — попита секретарката.
— Ти се връщаш в офиса — отвърна той. — Аз ще заема колата ти за няколко часа.
Арлен въздъхна.
— Не сме толкова далеч от „Чипиуа стрийт“. Можем да огледаме едно помещение.
— Обзалагам се, че е над „Старбъкс“.
— Как разбра?
— Напоследък всяко трето заведение на „Чипиуа стрийт“ е „Старбъкс“. Нямам време днес. А и не искам да плащаме високи наеми, сякаш сме юпита. Да намерим офис на някое по-скромно място.
Арлен отново въздъхна.
— Ще е прекрасно, ако има прозорци.
Курц не каза нищо повече през остатъка от пътуването им до офиса.
Резерватът на индианското племе тускарора се намираше на североизток от град Ниагара Фолс, разположен около половината от големия язовир, с чиято вода се захранваха огромните турбини на електроцентралата. Едрокалибрения Редхоук не беше от племето тускарора и вероятно дори не беше индианец — носеше се слух, че открил индианските си корени едва когато започнал да се занимава с откраднати бижута и научил, че индианците бижутери са освободени от данъци — но караваната му беше в резервата. Курц знаеше много за личния живот на Едрокалибрения, защото едрият тип беше един от най-разговорливите тъпанари в крило „В“.
Джо пое по Уолмър Роуд в резервата и зави наляво на третата чакълена отбивка. Ръждясалата каравана на Едрокалибрения Редхоук беше кацнала в дълбокия сняг, близо до Гарлоу Роуд. Един стар „Додж Пауървагън“ с лопата се мъдреше на алеята и от двете му страни се беше натрупал висок два метра и половина сняг. Едрокалибрения Редхоук изкарваше пари за пиячка, като чистеше частните пътища на резервата през зимата. Курц спря буика зад едната от преспите, за да може да вижда вратата на караваната на индианеца. Снегът валеше, спираше, заваляваше по-силно.