След двадесет и пет минути всичките метър и деветдесет и пет на Едрокалибрения Редхоук излязоха през вратата, облечени само в дънки и широка карирана риза. Онзи като че ли не беше забелязал колата на Курц, защото се качи на една от по-големите преспи и се изпика, обърнат към дърветата.
Джо подкара буика към него, спря и излезе бързо с .40-калибровия „Смит и Уесън“ в ръка.
— Здрасти, Едрокалибрен.
Индианецът се обърна със зейнали уста и цип. Кървясалите му очи се стрелнаха към караваната и Курц веднага разбра, че оръжието му е все още вътре. Бившата му дружка в затвора си падаше по ножовете.
— Курц? Здрасти, човече, адски много се радвам да те видя, човече. И теб ли те освободиха предсрочно?
Джо се усмихна.
— Да не изпиваш аванса за мен, Едрокалибрен?
Индианецът се намръщи пресилено, погледна надолу и си закопча ципа.
— А? — учуди се той. — За к’во ти е този патлак? Бяхме приятели, човече.
— Аха — съгласи се Курц.
— Мамка му, човече. Не знам какво си чул, но можем да изясним нещата, човече. Влизай вътре. — Той направи малка крачка към караваната си.
Джо размаха полуавтоматичния пистолет и поклати глава.
Едрокалибрения Редхоук вдигна ръце и присви очи.
— Голям мъж си с този патлак, нали, Курц?
Бившият детектив не отговори.
— Свали шибания патлак и се бий с мен като шибан мъж, за да видим кой е тарикат и кой не — изрече завалено индианецът.
— Ако те победя в честен бой, ще ми кажеш ли кой те нае? — попита Курц.
Едрокалибрения Редхоук скочи от преспата и се приземи сравнително леко предвид всичките му сто тридесет и пет килограма мускули и сланина. Вдигна огромните си ръце и раздвижи пръсти.
— Както кажеш — каза той и разкри правените си в затвора зъби.
Курц помисли малко, кимна и хвърли пистолета си на капака на буика, където щеше да е достатъчно далеч. Обърна се към индианеца.
— Шибан малоумник — каза Едрокалибрения Редхоук и извади ловен нож с двадесетсантиметрово острие от скрита под ризата му ножница. — Най-лесните ми десет бона. — Той се ухили още по-широко и направи приведен две крачки напред, като размаха пръстите на огромната си лява ръка в жест за покана. — Да те видим с какво разполагаш, Курц.
— С четиридесет и пети калибър — отвърна бившият частен детектив, извади малкия пистолет на Анджелина от джоба на късото си палто и простреля индианеца в лявото коляно.
Ловният нож прелетя над преспата, а кръв и хрущяли се разплискаха на снега като картина на Джаксън Полък. Едрокалибрения Редхоук се строполи тежко.
Курц си взе другия пистолет и се върна при стенещия и ругаещ индианец.
— Ще ти разкатая фамилията, Курц, шибан задник… — започна онзи, но вместо да довърши заканата си, простена.
Курц го изчака да приключи с монолога си.
— Ще звънна на ченгетата, мамка му, да те приберат, мамка му, докато съм готов да те убия, мамка му — редеше едрият тип и искаше да се хване за раненото коляно, но не смееше да докосне тази каша.
— Няма — отвърна Курц. — Помниш ли, че казваше на всички на двора на затвора как си убил първите си две съпруги и къде си ги заровил?
— Ах, мамка му, човече — простена Едрокалибрения Редхоук.
— Аха. — Курц отиде в караваната и се поразтърси в хаоса. Намери 1410 долара в дребни банкноти, скрити под калъф, в който имаше чисто нов .45-калибров „Колт“. Джо не беше крадец, но това беше авансово плащане за собствената му смърт, затова взе парите и се върна при буика. Едрокалибрения Редхоук пълзеше към караваната и оставяше грозна следа в снега след себе си.
12
Началникът на детективите — капитан Робърт Гейнс Милуърт, известен още като Джеймс Б. Хансън — отиде в кабинета си в главния полицейски участък на Елмууд, който се намираше точно срещу съда, в събота сутринта. Навън отново валеше сняг.
Сержантът на регистратурата и няколкото полицаи на смяна се изненадаха да го видят, тъй като отпуската му включваше и целия уикенд.
— Бумащина — обясни капитан Милуърт и влезе в кабинета си.
Хансън поиска досието на бившия затворник, който Брубейкър и Майърс следяха. Беше се натъквал на името Джо Курц и преди, но не му беше обръщал особено внимание. Докато четеше доклада от ареста му и тънкото му досие, Хансън осъзна, че този тип беше от онези низши форми на живот, които представляваха всичко, което ненавиждаше — гангстер, заменил кратката си кариера на военен полицай с тази на частен детектив, който беше съден за нанасяне на тежки телесни повреди преди петнадесет години — оправдан заради някои дребни пропуски — и след това, преди дванадесет години, беше успял да сключи сделка с прокурора след признание, че е виновен, и така — заради мързела и некадърността на Областния управител — си бе облекчил положението. Предпоследната въведена информация в досието му беше разпит от починалия детектив Джеймс Хатауей от миналата есен, на основание незаконно носене на оръжие, но обвинението било свалено, когато надзорникът на Курц, Маргарет О’Тул, се намесила и докладвала на началника на надзорниците, че въпреки твърденията на Хатауей извършителят не бил въоръжен по време на ареста, извършен от детектива в нейния кабинет. Хансън си каза, че трябва да стъжни живота на госпожица О’Тул, когато му се отвореше възможност… а щеше да се погрижи да му се отвори такава.