Спря буика на Арлен отстрани на пътя и взе фотоапарата „Никон“ с допълнителен 300-милиметров обектив. Имението на Гонзага беше разположено на четиристотин метра от пътя и можеше да бъде разпознато единствено по керемидените покриви, които се издигаха над високата стена, заобикаляща целия имот. Пътят, който стигаше до него, беше частен и се наблюдаваше от камери. Курц забеляза ограда от бодлива тел на „Фери Роуд“ и още огради между външния периметър и високата стена. В имението се влизаше през порта, на която имаше охранителна кабина в средиземноморски стил.
Благодарение на големия обектив успя да види силуетите на трима мъже в нея. Единият от тях тъкмо вдигаше бинокъл.
Курц даде на скорост, потегли на изток, включи се отново в магистралата и зави на север към Ниагара Фолс.
Разходката с хеликоптер струваше 125 долара и включваше обиколка на Ниагарския водопад и водовъртежите.
— Виждал съм водопада и водовъртежите — каза Курц на пилота. — Днес искам да разгледам един имот в Гранд Айлънд, към който имам интерес.
Пилотът — възрастен червенокос мъж, който напомняше на Джо на актьора Кен Тоби — отговори:
— Това не е чартърна услуга, а туристическа. Онези работят на други цени. Освен това времето е много лошо заради снежните бури. Федералната авиационна администрация не ни позволява да летим с туристи, ако видимостта не е перфектна или ако има реална заплаха от заледяване.
Курц му подаде двестате долара, които беше взел назаем от Арлен.
— Готов ли сте да отлитаме? — попита пилотът.
Бившият частен детектив взе чантата с фотоапарата и кимна.
Разположението на имението на Гонзага се виждаше съвсем ясно от триста метра височина. Курц изщрака две черно-бели фотографски ленти.
Докато шофираше обратно към Бъфало, се обади на Анджелина Фарино Ферара на личния ѝ телефон.
— Трябва да поговорим — каза той. — На четири очи. За много неща.
— Как да го направим? — попита жената. — Наясно си, че две сенки ме следват постоянно.
— Мен също — отвърна Курц, без да разяснява. — Какво правиш, когато искаш да се изчукаш с някой мъж?
Настъпи кратко мълчание. Най-накрая Анджелина отговори:
— Предполагам, че това е нещо подобно.
Курц зачака.
— Водя ги тук — отговори най-накрая тя. — В пентхауса на пристанището.
— Откъде ги вземаш?
— От един бар, който посещавам, или от спортния клуб.
— Кой спортен клуб?
Анджелина му го каза.
— Доста е скъп — отвърна Курц. — Използвай телефона, който ти дадох, за да им се обадиш и да ми уредиш покана за утре в един. Горилите ти не са виждали моя снимка, нали?
— Никой освен мен не знае как изглеждаш.
— И хората, които наемаш да ме убият.
— Да — отвърна тя.
— Кога бодигардовете ти докладват на Малкия Скаг? — попита Курц.
— Сигурна съм, че в сряда и събота, ако не се е случило нещо необичайно.
— Значи разполагаме с няколко дни. Освен ако чукането с непознат не се сметне за необичайно за теб.
Анджелина не отговори.
— Туидълди и Туидълдъм с теб ли тренират в клуба?
— Остават в залата с тежестите, откъдето могат да ме наблюдават през стъклото — отговори тя. — Не им позволявам да се доближават. — Млъкна за момент. — Предполагам, че двамата с теб неочаквано ще се харесаме, Курц.
— Ще видим. Поне ще можем да поговорим в спортния клуб.
— Искам си двете железа обратно.
— Вероятно не е добра идея да задържиш едното. Днес дарих част от него на един коренен жител.
— Мамка му — отвърна Анджелина. — Въпреки това си го искам обратно.
— Пак ли има сантиментална стойност?
— Да. Веднага ли ще се харесаме, когато се видим в спортния клуб?
— Кой знае? — Курц нямаше намерение да се връща в пентхауса на Фарино на пристанището утре. Но ако Анджелина не наредеше да го убият в спортния клуб, вероятно щеше да се наложи да прекара повече време с нея в съставяне на план за убийството на Гонзага.
— Да предположим, че се харесаме в тази алтернативна вселена. Когато настъпи моментът да дойдеш в пентхауса, с мен и Момчетата ли ще си, или сам?
— Сам.
— В такъв случай ще ти трябва по-хубава кола и много по-приятен гардероб.
— Кажи им, че си започнала да си падаш по бедняци — отвърна Курц и затвори.
Късно същата вечер Арлен закара Курц обратно в кръчма „Червената врата“ където му се наложи да чука доста силно на задната врата, за да бъде пуснат вътре от бармана. Брубейкър и Майърс бяха напуснали поста си, а волвото му беше одрано по цялата дължина от шофьорската страна. Явно един от двамата детективи беше надникнал в бара, бе установил, че Курц го няма, и си бе излял гнева в тази чисто професионална форма.