Джо Курц беше наясно, че най-силната му черта през изминалите дванадесет години — освен търпението — бе дарбата му да оцелява. Именно уменията му за оцеляване го бяха спасили от изнасилване, наръгване или и двете заедно повече от десетилетие в затвор с максимална сигурност, и го бяха отървали от фетвата на Братята на Джамията в крило „Г“, като ги накара да повярват, че е убил водача им Али година преди да бъде освободен за добро държание. След като се върна в Бъфало миналата есен, си спечели гнева на друга банда чернокожи — Общественият клуб на Сенека — които смятаха, че е хвърлил шефа им, един наркодилър психопат на име Малкълм Кибунте, в Ниагарския водопад.
От своя страна ченгетата, които го следяха — Брубейкър и Майърс — бяха сигурни, че е застрелял един корумпиран детектив от отдел „Убийства“ на име Хатауей, макар че нямаше абсолютно никакви доказателства за това. Курц беше наясно, че подозренията на Брубейкър се подхранваха от „Атика“ и по-точно от Малкия Скаг Фарино, чиято благодарност към Джо, който буквално му беше спасил задника от Али, сега се изразяваше чрез долнопробни наемни убийци, които копеленцето изпращаше след него.
Курц се съмняваше Брубейкър и Майърс да се опитат да го убият, но рано или късно щяха да го пипнат с оръжие, а това означаваше сигурно завръщане в затвора, навярно съпроводено от няколко смъртни присъди.
От друга страна пък бяха фамилиите Фарино и Гонзага. Не се изправяш, камо ли да убиеш, член на мафията, без след това да си платиш — това беше един от малкото останали принципи на все по-отслабващата мафиотска структура. И макар Курц да не беше въвлечен — пряко — в убийствата на дон Фарино, дъщеря му, адвоката му и бодигардовете му от миналата есен, този факт нямаше да му помогне особено. Малкия Скаг беше наясно, че не Джо е убил членовете на семейството му, след като самият той ги поръча, но също така му беше известно, че е бил в имението на Фарино по време на развръзката. Джо Курц знаеше прекалено много, за да остане жив.
Сега Анджелина Фарино Ферара се опитваше да използва бившия частен детектив, за да убие Гонзага. Джо най-много мразеше да го използват, но в тази ситуация жената имаше коз в ръката си. Той беше излежал всичките единадесет и половина години в затвора в „Атика“ за убийството на убийците на Сам със завидно търпение, защото си струваше — Саманта Филдинг беше негова партньорка във всяко едно отношение — но сега се оказа, че всичко това е било напразно. Щом Емилио Гонзага беше поръчал Сам, то той трябваше да умре. При това скоро, тъй като предстоеше да поеме юздите на фамилията Фарино до края на лятото и това щеше да го направи сравнително неуязвим.
А и ако Анджелина искаше Курц да умре, просто щеше да каже на Гонзага. Само след час щяха да го погнат поне петдесетима убийци.
Самата тя си имаше свои планове и график. Затова Курц ѝ позволи да го използва. Смъртта на Гонзага щеше да послужи на целите и на двама им… но какво щяха да правят след това? Жена не можеше да стане дон. Малкия Скаг щеше да си остане наследник на останките от някога могъщата фамилия Фарино, макар че без съдията на Гонзага и връзките му в съда Скаг щеше да търка нара в затвора още доста годинки.
Такъв ли беше планът на Анджелина? Да държи Малкия Скаг в затвора, докато не елиминира изнасилвача си, Емилио Гонзага, и не натрупа известна власт? Ако наистина беше така, то планът ѝ бе доста опасен, не само защото гневът на Емилио щеше да е ужасен, ако покушението над него се провалеше, но и защото другите фамилии щяха да се намесят — със сигурност щяха да са против Анджелина — а Малкия Скаг вече беше показвал, че е готов и дори изгаря от желание да затрива сестри.
Само че ако Анджелина можеше да припише убийството на Гонзага на някакъв свободен електрон, на човек извън мафията, на ненормалник като Джо Курц… Този сценарий изглеждаше изключително удачен, ако бившият частен детектив пукнеше, преди убийците на Малкия Скаг, на Гонзага или хората на фамилиите от Ню Йорк да го пипнат.
Дарбата на Джо Курц беше да оцелява, но му ставаше все по-трудно да си представи как може да свърши всичко това и да оцелее.
Не трябваше да забравя Фриърс и Джеймс Б. Хансън. Нито пък Доналд Рафърти. И онези 35 000 долара, които трябваха на Арлен, за да разшири бизнеса им.
Изведнъж Курц го налегна главоболие.
14
— Донесе ли онези тридесет и пет хиляди долара, които ни трябват за „Сватбени камбани точка ком“? — попита Арлен, когато Курц влезе през вратата.