Беше късна сутрин. Брубейкър и Майърс му се лепнаха от „Ройъл Делауеър Армс“ и сега бяха отвън — Брубейкър в колата без отличителни знаци в края на алеята, поел задната врата, а Майърс на улицата отпред, за да държи под око предния вход на изоставения порномагазин горе.
— Все още не — отвърна Курц. — Каза ли на Грег да докара старото харли на Алън тази сутрин?
Арлен кимна и размаха дясната си ръка. Димът от цигарата ѝ се нави на спирала.
— За мен е по-важно да намерим нов офис. Днес имаш ли време?
— Ще видим. — Курц погледна купчината папки и празни пощенски пликове на бюрото си.
— Получих ги преди около час — каза секретарката. — Досието на Хансън от убийството на Фриърс в Чикаго, случая в Атланта, който е абсолютно копие на него, и случаите от Хюстън, Джаксънвил, Олбъни и Кълъмбъс, Охайо. Другите четири още не са пристигнали.
— Прочете ли ги?
— Прегледах ги.
— Попадна ли на нещо?
— Да — отвърна Арлен и изтръска пепелта от цигарата си. — Обзалагам се, че ние сме единствените, които са потърсили връзка между всичките тези семейни убийства. Сигурна съм, че никой не е забелязал приликата.
Курц сви рамене.
— Съгласен съм. Местните ченгета са смятали, че става въпрос за откачено семейно убийство… а и са разполагали с трупа на убиеца в изгорялата къща. Всеки от случаите е бил отварян и затварян. Защо да ги сравняват с други случаи, за които дори не знаят?
Арлен се усмихна. Курц си закачи палтото, премести .40-калибровия си „Смит и Уесън“ на колана си и седна да чете.
След пет минути му просветна.
— Зъболекарят — каза той.
Секретарката му кимна.
Във всеки от тези случаи, включващи няколко убийства и самоубийство, за идентифицирането на овъгленото тяло на убиеца бяха спомагали татуировки, бижута и дори стар белег в случая в Атланта, но водещи бяха стоматологичните картони. В три от случаите — Фриърс-Хансън в Чикаго, Мърчисън-Кейбъл в Атланта и Уитакър-Сешънс в Олбъни — зъболекарят на убиеца е бил от Кливланд.
— Хауърд К. Конуей — каза Курц.
Очите на Арлен просветнаха.
— Видя ли подписите на зъболекарите в другите случаи?
Този път Курц кимна. Различни имена. Но всичките бяха от Кливланд. И почеркът беше един и същ.
— Може би нашият доктор Конуей е просто зъболекарят на всички психопати в страната. Може да е бил и на Тед Бънди.
— Аха. — Секретарката загаси цигарата си и отиде до бюрото на шефа си. — Какво ще кажеш за другите идентификационни фактори? Татуировката в случая на Хансън? Белегът при Уитакър?
— Предполагам, че Хансън първо си намира заместник за пожара — някой бездомник или мъжка проститутка — убива го, запазва тялото и след това се украсява подобаващо. Ако жертвата му има татуировка и той си прави такава, но фалшива. После се размотава с нея няколко месеца.
— Господи.
— Трябва ми настоящият му… — започна Курц.
Арлен му подаде листче със служебния адрес на доктор Хауърд К. Конуей.
— Тази сутрин се обадих и се опитах да си запазя час, но доктор Конуей е пред пенсия и не приема нови пациенти. Някакъв млад мъж вдигна телефона и ме разкара. Намерих информация за него от началото на петдесетте години, така че сигурно е много възрастен.
Курц гледаше снимките на убитите момичета.
— Защо Хансън би оставил Конуей жив през всичките тези години?
— Предполагам, че е по-лесно, отколкото да търси нов зъболекар всеки път. Освен това стоматологичните картони със сигурност са подготвени много по-рано от всяка от самоличностите, които Хансън използва в момента… или каквото там е истинското му име. Ще е много странно и дори местните ченгета биха забелязали, ако стоматологичният картон на убиеца им е само на няколко месеца.
— А не е ли странно, че някой, който живее в Хюстън, Олбъни и Атланта, посещава зъболекар в Кливланд?
Арлен сви рамене.
— Всички откачалки избягаха от Кливланд през изминалите една-две години. Затова местните ченгета не се изненадват от такива неща.
— Така е.
— Какво смяташ да правиш, Джо? — Курц усети безпокойство в гласа на Арлен, което рядко беше чувал, докато беше частен детектив.
Той я погледна.
— Често ли идваш тук? — попита Курц.
Анджелина Фарино Ферара въздъхна. Днес тренираха в залата с тежестите, а Момчетата бяха на бягащите пътеки.
Курц и Арлен бяха избрали мазето на порномагазина за свой офис, защото беше евтино и разполагаше с няколко изхода — задна врата към алеята, врата към стълбището на вече неработещия магазин горе и странична врата към конфискувания съседен паркинг. Наркодилърите, които притежаваха мястото, когато беше истинска книжарница, бяха много щастливи, че имат на разположение толкова много изходи. Същото се отнасяше и за Курц. Послужиха му добре, когато напусна офиса преди половин час.