Харлито на мъртвия съпруг на Арлен беше паркирано на тъмния долен етаж на паркинга до металната врата. Грег му беше оставил каска на кормилото и ключовете в запалването. Курц яхна мотора, запали го, потегли по рампите и излезе от празния подземен паркинг. Промъкна се покрай преградата на „Маркет стрийт“, която не позволяваше на колите да минават. Предполагаше, че детектив Брубейкър все още е на пост на алеята, а детектив Майърс на улицата, но никой от двамата не наблюдаваше изхода на гаража на „Маркет стрийт“. Като внимаваше по заснежените и заледени улици и като си напомняше, че не се беше качвал на мотор от петнадесет години, че и повече, Курц се насочи към спортния клуб.
Сега правеше преси за гърди на машина с деветдесет килограма. Дотук беше направил двадесет и три повторения.
— Фукаш се — каза му Анджелина.
— Напълно си права.
— Вече можеш да спреш.
— Благодаря ти. — Той пусна лоста. Фитнес партньорката му правеше бицепси със седемкилограмови дъмбели. Бицепсите ѝ бяха малки, но добре оформени. Нямаше никой около тях. — Тази седмица кога ще обядваш с Гонзага?
— Утре, във вторник. После пак в четвъртък. Донесе ли ми нещата?
— Не. Кажи ми каква е процедурата, когато с Момчетата отидете на обяд там. — В залата имаше голяма и малка круша. Курц си сложи ръкавици и се зае да млати голямата.
Анджелина остави дъмбелите и отиде да направи малко набирания.
— Отиваме с кола до Гранд Айлънд…
— Твоя кола или на Гонзага?
— Негова.
— Колко други хора освен шофьора пътуват в нея?
— Един жесток убиец от азиатски произход на име Мики Кий. Но шофьорът също е въоръжен.
— Какво можеш да ми кажеш за Кий?
— Той е от Южна Корея. Обучаван е в техните специални части, които са като нашите зелени барети, ако работеха за СМЕРШ13. Мисля, че тогава е имал доста работа в преследването и убиването на натрапници от Северна Корея, на хора, които режимът не е одобрявал, и на други подобни. Навярно в момента е най-добрият убиец в Ню Йорк.
— Когато тръгвате за обяд, от „Марина Тауър“ ли ви вземат?
— Да.
— И ви обискират там?
— Не. Вземат оръжията на Момчетата в кабината на охраната. След това ни откарват до къщата. На главния ѝ вход има детектори за метал — не се виждат, но ги има — а после отново ме претърсва жена в една малка стая на фоайето, преди да ми позволят да се срещна с Емилио. Предполагам, че се страхуват да не го нападна с някоя фиба.
— Фиба — повтори Курц. — По-стара си, отколкото изглеждаш.
Анджелина не му обърна внимание.
— Момчетата седят на диван във фоайето, а горилите на Гонзага ги наблюдават. Получават си оръжията, когато си тръгваме.
— Добре — каза Курц и няколко минути поудря съсредоточено голямата круша. Когато вдигна поглед, Анджелина му подаде кърпа и бутилка вода.
— Изглеждаше като човек, който е набрал на крушата.
Той пи от водата и избърса потта от очите си.
— Утре ще дойда с теб до имението на Гонзага.
Устните на жената побеляха.
— Утре? Ще се опиташ да убиеш Емилио утре? С мен? Ти си шибан ненормалник.
Курц поклати глава.
— Просто ще дойда като един от телохранителите ти.
— Аха. — Анджелина поклати толкова силно главата си, че потта ѝ се разхвърча. — Те позволяват да ходя само с двама охранители. Марко и Лео. Такава е уговорката.
— Знам. Аз ще заема мястото на един от тях.
Жената погледна през рамо към Момчетата, които гледаха телевизия.
— Кой?
— Не знам. Ще решим по-късно.
— Ще заподозрат нещо, като видят, че имам нов бодигард.
— Затова искам да дойда утре. В четвъртък вече ще ме познават.
— Аз… — Тя млъкна. — Имаш ли план?
— Може би.
— В него включват ли се булдозери и трактори?
— Вероятно не.
Анджелина разтри долната си устна с юмрук.
— Трябва да поговорим за това. Ела в пентхауса ми тази вечер.
— Ще дойда утре сутринта — отвърна Курц. — Тази вечер ще съм извън града.
— Къде, по дяволите, отива? — попита детектив Майърс. Двамата с Брубейкър бяха прекарали един студен, скучен и безполезен следобед в наблюдение на колата и офиса на Джо Курц. Най-накрая кучият му син се появи, подкара одраното си волво по шосе 190, зави на рампата за магистрала 90-Юг и като че ли се насочи към тол пункта и щатската магистрала в посока Ери, Пенсилвания.
13
СМЕРШ (съкратено от „Смърт за шпионите“) — създадена през 1943 г. от Сталин съветска служба за сигурност и контраразузнаване. Първоначално тя се занимава с разследвания и екзекуции на съветски войници, офицери и генерали, обвинени в предателство.