— Да не си глух, мамка му? Казах ти, че доктор Конуей не приема пациенти. Пенсиониран е. А сега се разкарай.
Курц се държеше за бузата и главата му беше в тъмното.
— Тря’а да ме види съболекар. Боли.
Едрият мъж тъкмо щеше да затвори вратата, но Джо пъхна ботуша си в пролуката.
— Моля.
— Сам си го изпроси, приятел — каза онзи, махна веригата, отвори рязко вратата и посегна към яката на Курц.
Бившият частен детектив го изрита в топките, хвана изпънатата му дясна ръка, завъртя се, за да мине зад него, и му счупи кутрето. Едрият мъж изпищя. Курц се премести на показалеца му и го изви силно назад, като в същото време стискаше като в менгеме ръката му.
— Хайде да се качим горе — прошепна Джо и влезе в антрето, в което миришеше на зеле. Затвори с крак вратата и поведе мъжа по стълбите, като използваше пръста му вместо лост за управление.
— Тими? — разнесе се треперлив глас от втория етаж. — Всичко наред ли е? Тими?
Курц погледна тресящия се и стенещ дебелак, който се препъваше по стъпалата пред него. Тими?
Площадката на втория етаж водеше до осветена дневна, където се намираше възрастен мъж в инвалидна количка. Той беше плешив, а кожата му бе на петна. Безполезните му крака бяха завити с одеяло и държеше .32-калибров револвер.
— Тими? — отново се разнесе треперливият глас на стареца. Той присви очи към тях през дебелите си като бутилка кока-кола стъкла на очилата със старомодни черни рамки.
Курц държеше туловището на Тими между себе си и дулото на .32-калибровото оръжие.
— Съжалявам, Хауърд — простена едрият мъж. — Той ме изненада. Той… Аххххх! — Тими извиси глас, когато Джо изви пръста му отвъд границите на допустимото отклонение.
— Доктор Конуей — започна Курц, — трябва да поговорим.
Старецът издърпа петлето с палец.
— Полицай ли си?
Въпросът беше прекалено глупав, за да бъде удостоен с отговор. Тими се опитваше да се извие напред, за да намали болката в ръката и пръста си и на Курц му се наложи да го изрита с коляно в дебелия задник, за да го накара да се изправи отново.
— Той ли те изпраща? — попита старецът. Гласът му трепереше почти толкова, колкото оръжието в ръката му.
— Да — отвърна Курц. — Джеймс Б. Хансън.
Доктор Хауърд К. Конуей като че ли чу някакви магически думи. Той дръпна спусъка на .32-калибровия си револвер веднъж, два, три, четири пъти. Изстрелите бяха силни и оглушителни в облицованото в дърво помещение. Изведнъж въздухът се изпълни с мирис на барут. Зъболекарят изгледа оръжието, все едно беше стреляло само.
— Ах, мамка му — каза Тими с разочарован глас и залитна напред. Челото му удари паркета с кух звук.
Курц трябваше да действа светкавично. Хвърли се до Тими, претърколи се веднъж и се стрелна към Конуей, за да му отнеме револвера, преди да е използвал патрони пет и шест. Сграбчи стареца за яката на бархетната му риза, вдигна го от инвалидната количка и го разтресе два пъти, за да се увери, че няма други скрити оръжия под одеялото.
Френските врати водеха до тесен балкон в другия край на дневната. Курц избута настрани инвалидната количка и повлече съпротивляващото се плашило през стаята, изрита тези врати и го надвеси над заледения метален парапет. Очилата на доктор Конуей полетяха в нощта.
— Недей… недей… недей… недей. — Гласът на зъболекаря вече не трепереше.
— Кажи ми всичко за Хансън.
— Какво… не познавам никакъв… Господи, недей. Моля те, недей!
Курц буквално блъсна с една ръка стареца назад и го сграбчи за предната част на ризата. Платът се сцепи.
Ченето на доктор Хауърд К. Конуей се беше отлепило и сега тракаше на свобода в устата му. Ако старият лайнар не беше съучастник в сянка при извършването на повече от десет убийства, Джо може би щеше да го съжали. Може би.
— Ръцете ми са студени — каза той. — Следващия път може да не успея да те хвана. — Отново надвеси зъболекаря над парапета.
— Ще ти дам… каквото кажеш! Имам пари. Имам много пари!
— Джеймс Б. Хансън.
Конуей закима енергично.
— Искам другите му имена, информация за него, всичко — изсъска Курц.
— Ще я намериш в домашния ми кабинет. В сейфа.
— Каква е комбинацията?
— Тридесет и две наляво, деветнадесет надясно, единадесет наляво и четиридесет и шест надясно. Моля те, пусни ме. Не! Не долу!