Курц блъсна силно кокалестия и навярно безчувствен задник на зъболекаря в парапета.
— Защо не каза на никого, Конуей? През всичките тези години. След толкова много убити жени и деца. Защо не каза на никого?
— Той щеше да ме убие. — Дъхът на стареца миришеше на етер за пиене.
— Аха — отвърна Курц и потисна мигновеното си желание да хвърли дъртака на бетонната тераса пет метра по-долу. Първо трябваше да получи необходимата му информация.
— Какво ще правя сега? — Доктор Конуей стенеше и хълцаше. — Къде ще отида?
— Можеш да вървиш на… — започна Курц и забеляза, че влажните очи на стареца се оцъклят — изпълнени с надежда — към нещо ниско зад него.
Джо сграбчи Конуей за ризата и го обърна точно когато Тими, който беше оставил кървава следа на паркета, изстреля последните два патрона от револвера, до който се беше докопал.
Тялото на зъболекаря беше прекалено слабо, за да спре .32-калибров куршум, но първият пропусна целта си, а вторият го улучи право в челото. Курц залегна, но така или иначе от изходната рана изригнаха само кръв и мозък. Куршумът не излезе.
Курц пусна тялото на Конуей на заледения балкон и отиде при Тими, чийто револвер щракаше в празните гнезда. Не искаше да докосва оръжието дори с ръкавици, затова настъпи ръката на едрия мъж, докато не го пусна, след което го преобърна с ботуша си. Два от първите четири куршума го бяха уцелили в гърдите, един в гърлото и последният беше пробил бузата под лявата му скула. Тими щеше да умре от загуба на кръв след една-две минути, ако не получеше мигновена лекарска помощ.
Курц отиде в домашния кабинет на доктор Конуей, където не обърна никакво внимание на заключените картотеки, намери големия стенен сейф зад една картина на гол мъж и въведе комбинацията. Дъртакът я беше казал прекалено бързо и под прекалено голям стрес, за да има време да излъже. Така беше. Сейфът се отвори от първия опит.
Вътре имаше метални кутии с 63 000 долара в брой, облигации, златни монети, акции и дебела папка, пълна с дентални снимки, застрахователни полици и изрезки от вестници. Курц не обърна внимание на парите и извади папката на светло. Затвори сейфа и завъртя ключалката.
Тими вече не шаваше и гъстата му кръв беше стигнала до балкона, където се събираше в локва около пробития череп на Конуей и лека-полека замръзваше. Курц сложи папката на кръглата маса до празната инвалидна количка и я разлисти. Не мислеше, че това е квартал, в който хората биха се обадили на 911 при първите съмнения за изстрели.
Двадесет и три изрезки от вестници. Петнадесет фотокопия на писма до различни полицейски участъци, с прикачени дентални снимки. Петнадесет различни самоличности.
— Хайде де, хайде де — шепнеше Курц. Ако настоящата самоличност на Хансън, подвизаваща се в Бъфало, не беше тук, цялата тази каша щеше да е за нищо. Но дали имаше логика да е тук? Защо му беше на Конуей да знае настоящата самоличност на Хансън, преди да е необходимо да го идентифицира пред следващите разследващи детективи?
Защото Хансън трябваше да е подготвен с историята си, в случай че старият зъболекар умреше. Тогава Тими щеше да свърши работата, но все пак трябваше да има вписан зъболекар в картона.
На предпоследния лист в папката беше записан час за посещение през миналия ноември — почистване и частична коронка. Нямаше дентални снимки. Нямаше фактура, а само ръчно написана сума в полето: 50 000 долара. Ето защо доктор Конуей не приемаше нови пациенти. Под записа имаше адрес в квартал Тонауанда в Бъфало и име.
— Мамка му — прошепна Курц.
16
— Къде, по дяволите, е той? — обърна се дебелият детектив Майърс към детектив Брубейкър. Двамата се бяха сдобили с много по-добро превозно средство за наблюдения — един сив цветарски ван — и бяха паркирали на спирката до „Ройъл Делауеър Армс“ в 7:30 часа, в случай че Курц решеше да отиде в офиса рано. Бяха обсъдили къде и как да го спрат — претекстът им щеше да е пътно нарушение на „Еликот стрийт“. После щяха да го обискират набързо и да намерят оръжие в него — смятаха да му подхвърлят такова, ако не носеше, макар че бяха сигурни, че ще носи, а това беше нарушаване на условията по предсрочното му освобождаване — щяха да го обвинят в опит за съпротива при арест, щяха да го подчинят и да го арестуват.
Брубейкър и Майърс бяха подготвени. Освен че носеха бронежилетки, всеки от тях разполагаше с тежка телескопична палка в добавка към 9-милиметров „Глок“. Майърс беше снабден още с 10 000-волтов електрошок в джоба си.
— Къде, по дяволите, е той? — повтори въпроса си дебелото ченге. Волвото на Курц не се виждаше никъде.