— Може би е тръгнал рано за онази своя лайняна дупка, която нарича офис.
— Или пък не се е прибирал от Орчард Парк от снощи.
— Или пък е бил отвлечен от шибано НЛО — озъби се Брубейкър. — Какво ще кажеш да спрем да се чудим, да отидем да го намерим и да приключваме с това?
— Можем просто да го зарежем. — Майърс не беше особено ентусиазиран да пипнат Курц. Все пак той не бе получил 5000 долара от Малкия Скаг Фарино, за да хване отрепката и да го върне в затвора, където да му светят маслото. Брубейкър обмисли дали да не каже на партньора си за парите и да ги сподели с него. Бяха му необходими точно две милисекунди, за да реши да не го прави.
— Може би просто трябва да млъкнеш — каза Брубейкър, включи вана на скорост и се отдалечи от „Ройъл Делауеър Армс“.
Джеймс Б. Хансън изчака другите двама детективи да потеглят, преди да паркира своя джип „Кадилак Ескалейд“ на мястото на вана им, след което влезе през задния вход в долнопробния хотел. Качи се по задното стълбище до осмия етаж, насочен към стаята, която Брубейкър и Майърс бяха вписали в доклада си. Хансън можеше да използва значката си, за да получи картата-ключ от жилището на Джо Курц, но това щеше да е крайно глупаво. Дори да можеше да измисли основателно извинение за посещението си, не искаше да бъде свързван по никакъв начин с този бивш затворник преди да започнеше разследването около смъртта на Джон Уелингтън Фриърс.
Хансън забеляза прахта от мазилка в средата на площадката на стълбището, преди да се качи на осмия етаж. Предвид факта, че Курц се беше прибирал и бе излизал няколко пъти през изминалите няколко дни, това определено беше някаква параноична алармена система. Хансън се придържаше до стените, за да не оставя никакви следи. Вратата на стаята на бившия затворник беше заключена, но ключалката ѝ беше евтина. Той извади малкия кожен несесер с инструменти за влизане с взлом, които използваше от петнадесет години. Успя да отвори вратата за десет секунди.
Жилището, което се състоеше от две свързани стаи, беше студено и проветриво, но изненадващо подредено и чисто за такъв загубеняк. Хансън беше с ръкавици, но въпреки това не докосваше нищо. Надникна в едната стая, където имаше тежести, боксова круша и никакви мебели, и огледа голямата стая, в която Курц очевидно прекарваше времето си. Книги… изненада. Сериозни заглавия — още по-голяма изненада. Хансън си каза, че не трябва да подценява интелигентността на този недодялан бивш затворник. В останалата част от помещението нямаше нищо изненадващо — малък хладилник, котлон и тостер. Нямаше телевизор, компютър или други удобства. Също така не се виждаха листчета с бележки, тефтери и листове хартия.
Провери в гардероба — там висяха няколко износени ризи, няколко вратовръзки, един приличен костюм и един чифт излъскани обувки. Нямаше дрешник, но в една кутия в ъгъла бяха сгънати няколко чифта дънки, чисто бельо, още ризи и пуловери. Хансън претърси всички очевидни скривалища, но не намери никакви огнестрелни оръжия или нелегални ножове. Върна се до кутията с пуловерите и откъсна един дълъг конец от най-горния, който прибра в чист плик за улики.
В мивката бяха оставени изплакната чаша от кафе, малка чиния и остър кухненски нож. Явно Курц беше използвал ножа, за да си отреже парче от франзела, което да намаже с масло, и после го беше изплакнал. Хансън вдигна внимателно ножа и го прибра в друг плик за улики.
Банята беше също толкова чиста, колкото дневната и в шкафчетата имаше само основни неща… липсваха дори хапчета. Четката за коса и комплектът за бръснене на Курц бяха подредени на мивката. Хансън едва не се ухили. Взе четката и на нея намери пет косъма, които прибра в трети плик.
Провери дали не беше оставил някакви следи за присъствието си, излезе от хотелската стая, заключи вратата след себе си и отново прилепен до стените слезе по стълбите.
Курц се върна късно от Кливланд, шофира до офиса, използва компютъра си, за да провери отново адреса на капитан Робърт Милуърт в Тонауанда, и после, около шест сутринта, отиде в малкия дом на Арлен в Чийктуага. Тя вече беше станала и облечена, пиеше кафе в кухнята и гледаше сутрешния блок на малък телевизор на кухненския си плот.
— Днес не идвай в офиса — каза Курц и мина покрай нея, за да влезе в кухнята.
— Защо, Джо? Днес имам да обработвам повече от петдесет заявки за „Суитхарт Сърч“…
Той набързо ѝ обясни за кончината на доктор Конуей и за информацията, която беше намерил в сейфа на зъболекаря. Секретарката му трябваше да е запозната с всичко това, ако щеше да му помага през следващите няколко дена. Курц погледна папката на масата.