Выбрать главу

— Това снимките, които те помолих да проявиш, ли са? — Старият им офис в Чипиуа беше достатъчно голям, за да имат тъмна стая, в която Арлен проявяваше всички снимки, които двамата със Сам правеха по време на работа. След смъртта на съпруга ѝ, секретарката му беше преустроила една от баните си в тъмна стая.

Арлен плъзна папката на масата.

— Да не си търсиш недвижим имот?

Курц разгледа снимките на имението на Гонзага, които беше направил от хеликоптера. Всичките бяха ясни.

— С какво да помогна от вкъщи днес, Джо?

— Ще се върна скоро и ще доведа някого. Имаш ли нещо против да го забавляваш?

— Кого? — попита секретарката. — За колко време? И защо?

Курц се направи, че не я чува.

— Ще се върна скоро.

— Добре, разбрах, че няма да ходим на работа, но има ли някакъв шанс да огледаме няколко помещения, след като гостът ти си тръгне?

— Днес няма да стане. — Курц се спря, преди да си тръгне, и потупа свободната си ръка с папката със снимки. — Заключи си вратите.

— Значи става въпрос за случая с Хансън.

Той сви рамене.

— Не мисля, че ще е проблем, но ако ченгетата ти се обадят, веднага се свържи с мен по мобилния.

— Ченгетата? — Арлен си запали цигара. — Харесва ми, когато говориш така, Джо.

— Как?

— Като частен детектив.

* * *

— Значи не е нито в шибаната си хотелска стая, нито в шибания си офис. Къде е тогава, мамка му? — чудеше се детектив Майърс.

— Някой някога казвал ли ти е, че псуваш прекалено много, Томи?

Брубейкър беше отказал пушенето преди седем месеца, но сега си дръпна за последно от цигарата си и хвърли фаса през прозореца на вана. Часът беше почти девет и не само че волвото на Курц не беше паркирано зад офиса му, но и буикът на секретарката му също го нямаше.

— Какво ще правим сега?

— Откъде да знам, по дяволите? — отвърна Брубейкър.

— Просто ще си седим на задниците и ще чакаме ли?

— Аз си седя на моя. И ти си стой на твоя, дебелако.

17

Часът беше едва осем сутринта, когато Курц почука на вратата на хотелската стая, но когато Джон Уелингтън Фриърс я отвори, вече беше облечен в костюм от три части и перфектно вързана вратовръзка. Макар изражението на чернокожия цигулар да не се промени, когато видя бившия частен детектив, той направи изненадана малка крачка назад.

— Господин Курц.

Джо влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

— Някой друг ли очаквахте. — Това не беше въпрос.

— Не. Моля ви, седнете. — Фриърс посочи един стол до прозореца, но Курц остана прав.

— Очаквахте Джеймс Б. Хансън. Въоръжен.

Чернокожият цигулар не отвърна нищо. Кафявите му очи, които бяха изключително изразителни на афишите, които Курц беше виждал, сега съдържаха много повече болка в себе си, отколкото миналата седмица в „Блус Франъслин“. Човекът умираше.

— Това е един от начините да го накарате да се покаже — каза Курц. — Но никога няма да разберете дали ще бъде изправен пред правосъдието, за да отговаря за престъпленията си. Ще сте мъртъв.

Фриърс седна на твърдия стол до бюрото си.

— Какво искате, господин Курц?

— Тук съм, за да ви кажа, че планът ви няма да сработи, господин Фриърс. Хансън е в Бъфало, така е. Живее тук от около осем месеца, преместил се е от Маями с новото си семейство. Само че днес може да ви убие и никой няма да го обвини в това престъпление.

Очите на Фриърс буквално се оживиха.

— Знаете ли къде е? И как се казва?

Курц му подаде стоматологичния картон.

— Капитан Робърт Г. Милуърт — прочете цигуларят. — Полицай?

— От отдел „Убийства“. Вече го проверих.

Ръцете на Фриърс трепереха, когато остави картона на бюрото си.

— Откъде сте сигурен, че този мъж е Джеймс Хансън? Какво доказва някаква сума — колкото и висока да е тя — от зъболекар в Кливланд?

— Нищо — отвърна Курц. — Но това е зъболекарят, осигурил стоматологични картони на полицията в цялата страна след повече от десет идентични случая, включващи няколко убийства и самоубийство, като този на дъщеря ви. Имената са различни. Картоните също. Но става въпрос за убийства, които Хансън е извършил. — Той му подаде папката.

Фриърс заразлиства бавно листовете и очите му се напълниха със сълзи.

— Толкова много деца. — Вдигна поглед към Курц. — Казвате, че можете да свържете този капитан Милуърт с другите имена? Разполагате ли със стоматологичния му картон?