— Ще ви намерим друго място след един-два дни — обеща му Курц. — Но виждате каква е ситуацията с Хансън-Милуърт. Точно сега смятам, че ще сте в по-голяма безопасност тук.
Цигуларят погледна секретарката.
— Госпожице Димарко… Арлен… присъствието ми тук ще застраши дома ти.
Тя си запали цигара.
— Всъщност, Джон, то ще ми донесе така желаното вълнение в живота ми.
— Обади ми се, ако нещо изникне — каза Курц, излезе навън и се качи във волвото си.
— Пипнахме го! — каза детектив Майърс. Пътуваха по „Ювийн Роуд“ в Чийктуага, когато видяха волвото на Курц да завива в една странична улица и да се насочва на север към магистрала „Кенсингтън“.
Брубейкър направи обратен завой на паркинга на „Дънкин Донътс“ и се включи с цветарския ван в насоченото на север движение.
— Поддържай дистанция — нареди Майърс.
— Томи, не ме учи как да следя някого, мамка му.
— Добре, само гледай да не те скива — изхленчи дебелакът. — Курц не познава този ван. Ако останем на разстояние, ще го пипнем.
Брубейкър запази дистанция. Курц се включи в „Кенсингтън“ в посока към града и ванът го последва през шест коли назад.
— Трябва да изчакаме да стигне до града, за да го пипнем — каза Майърс.
Брубейкър кимна.
— Може би до скапания му хотел, ако е тръгнал натам. Така обискът ни ще е напълно основателен.
— Аха — съгласи се другото ченге. — Ако е тръгнал към хотела си.
Курц наистина се беше насочил натам. Той паркира в гадния близък квартал, а Брубейкър продължи още една пресечка и се върна по задните улички точно навреме, за да види как бившият затворник заключва колата си и тръгва към „Ройъл Делауеър Армс“. Ченгето паркира вана пред един пожарен кран. Можеха да пресрещнат Курц пеша, преди да е стигнал до хотела.
— Направо го пипнахме, мамка му. Нали носиш палката и оръжието, което ще му подхвърлим?
— Да, да — отвърна Майърс, който нервно потупа джобовете си. — Хайде да го направим.
Курц тъкмо зави на горната от хотела пресечка. Двамата детективи изскочиха от вана и с бърза крачка се насочиха към него. Брубейкър извади глока си от кобура и свали предпазителя.
Телефонът на Майърс иззвъня.
— Не вдигай — нареди му Брубейкър.
— Може да е нещо важно.
— Не вдигай.
Майърс не послуша партньора си. Вдигна.
— Да. Да? Да, сър. Да, но тъкмо щяхме да… не… добре… не… ясно. — Той сгъна телефона си и спря.
Брубейкър му се нахвърли:
— Какво стана?
— Обади се капитан Милуърт. Трябва да спрем да следим Курц.
— Прекалено е късно, мамка му!
Майърс поклати глава.
— Аха. Капитанът каза да спрем да го следим и веднага да тръгваме за „Елмууд авеню“ за да помогнем на Прдзивски с някакво улично убийство. Приключихме с Курц… той така каза.
— Мамка му! — изкрещя Брубейкър. Една старица с черно палто се спря, за да го погледне. Ченгето направи три крачки, заобиколи ъгъла и видя запътения към хотела Курц. — Бяхме го пипнали това копеле.
— Ако му направим нещо, Милуърт ще ни скъса топките. Каза да не го закачаме. А и защо си толкова надървен, Фред?
Да му кажа ли за парите от Малкия Скаг Фарино?, помисли си Брубейкър. Не.
— Тъпакът уби Джими Хатауей. И онези от „Атика“, Тримата тъпаци.
— Глупости — отвърна Майърс и се насочи към вана. — Няма никакво доказателство за това, знаеш го.
Брубейкър погледна отново към хотела и вдигна глока, сякаш имаше намерение да застреля Курц.
— Мамка му! — ядоса се отново.
Някой беше влизал в стаята на Курц. Разбра го по оставените на вратата капани — два от тях бяха задействани. Той извади пистолета си, отключи вратата, отвори я с крак и влезе бързо вътре. Нищо. Не свали оръжието, докато проверяваше двете свързани стаи и аварийното стълбище. На пръв поглед не забеляза нищо нередно, но някой беше идвал.
Един от ножовете го нямаше. Просто обикновен кухненски нож. Провери всичко останало, но освен едва преместените комплект за бръснене и четка за коса в банята и оставените по различен начин няколко книги на рафта, нищо друго не липсваше и не беше пипано.
Курц се изкъпа, избръсна се, среса си косата и облече най-хубавата си бяла риза, една консервативна вратовръзка и тъмен костюм. Черните обувки „Бали“ в задната част на гардероба му се нуждаеха единствено от едно бързо лъскане, за да придобият пълния си блясък. Тренчкотът на закачалката беше стар, но хубав и чист. Той прибра .40-калибровия „Смит и Уесън“ в колана си, а .45-калибровия „Компакт Уитнес“ на Анджелина в джоба на палтото. Качи се във волвото и потегли към Спортния клуб на Бъфало. По пътя спря на „Сийс Кенди“, купи средна по големина кутия във формата на сърце с шоколадови бонбони и изхвърли по-голямата част от тях.