— Закъсня — каза му Анджелина Фарино Ферара, когато влезе в залата. — И не си облечен подобаващо. — Все още беше с костюма и тренчкота.
— Днес няма да тренирам. — Курц ѝ подаде кутията с шоколадови бонбони. Момчетата ги изгледаха любопитно от залата с тежестите.
Анджелина отвърза панделката, отвори кутията във формата на сърце и вътре намери своя „Компакт Уитнес“ върху няколко шоколадови бонбони.
— Любимите ми — каза тя, изяде един бонбон с орехи и затвори кутията. — Все още ли искаш да дойдеш на обяд?
— Да.
— Сигурен ли си, че днес е правилният ден?
— Да.
— Но няма да се случи нищо драматично, нали?
Курц запази мълчание.
— Ще поговорим за това в пентхауса ми — каза Анджелина. — Трябва да се преоблека преди обяда. Можеш да се качиш при мен. Ще те представя на Момчетата и всички други, които са заинтересовани. Засега си просто Мъжа, който ме задява във фитнеса. Как каза, че ти е името?
— Доктор Хауърд Конуей.
Анджелина повдигна вежда и избърса потното си лице.
— Доктор Конуей. Колко мило. Хирург ли си?
— Зъболекар.
— О, много лошо. Чух, че зъболекарите страдали от депресия и самоубийствата при тях били често срещани. Въоръжен ли си днес, доктор Конуей?
— Да.
— Знаеш, че Момчетата ще те обезоръжат веднага щом се качиш в колата, нали?
— Да.
Анджелина се усмихна хищнически.
18
Пътуваха към пристанището в мълчание. Марко и Лео се ръкуваха с Курц на паркинга и след това го претърсиха добре.
— Защо му е на зъболекар оръжие? — попита Лео, когато прибра смит и уесъна в кашмиреното си палто.
— Параноичен съм — отвърна Курц.
— Не сме ли всички такива? — попита Анджелина.
„Марина Тауър“ се издигаше дванадесет етажа над заснежената ливада от страната на пристанището и заледената река Ниагара. Четиримата влязоха в частния асансьор на подземния паркинг и се качиха на единадесетия етаж, където живееха Момчетата — Курц зърна бюра, компютри, телетипи, няколко приличащи на счетоводители хора — и веднага разбра, че офисите на фамилията Фарино се бяха преместили тук — а после Анджелина го качи до последния етаж с друг асансьор. Слязоха в мраморно антре. Жената извади ключ и отключи вратата на пентхауса си.
Преходните стаи бяха разположени по цялото протежение на сградата и изпълваха целия етаж. Курц можеше да види центъра на Бъфало на североизток и пристанището и реката на югозапад. Дори с надвиснали облаци в мрачен ден гледката беше внушителна.
— Много хубаво… — започна бившият частен детектив, спря се на място и се обърна. Анджелина беше насочила .45-калибровия си „Компакт Уитнес“ към него и бе извадила втори, по-голям автоматичен пистолет от едно чекмедже.
— Кажи ми една причина да не те гръмна още сега, Джо Курц.
Той не помръдна ръцете си.
— Това ще опропасти плана ти да изненадаш господин Гонзага.
Устните на Анджелина изглеждаха много тънки и безкръвни.
— Ще измисля друг план.
Курц не можеше да оспори този факт.
— Унижи ме на два пъти — продължи жената. — Заплаши да ме убиеш.
Той от своя страна можеше да спомене четиримата мъже, които тя беше наела да го убият, но не мислеше, че ще е много умно предвид обстоятелствата. Ако го застреляше сега, щеше да спечели точки пред брат си.
— Кажи ми защо да не се отърва от теб и да не наема някой друг да се оправи с Гонзага? Дай ми поне една добра причина.
— В момента я мисля… и те уверявам, че много се старая — отвърна Курц с най-добрата си имитация на гласа на Джак Вени.
Може би Анджелина беше прекалено млада, за да схване шегата. Пръстът ѝ се доближи до спусъка.
— Времето ти свърши.
— Ще ми позволиш ли да бръкна бавно в джоба на сакото си?
Жената кимна. Беше насочила по-големия .45-калибров пистолет в корема на мъжа и бе оставила по-малкия на дървената масичка под една картина.
Курц извади касета от джоба си и ѝ я подхвърли.
— Какво е това?
— Пусни я.
— Мразя игрички — отвърна Анджелина, но отиде до вградената в библиотеката уредба, сложи касетата и натисна „Пусни“.
От говорителите се разнесе нейният глас:
— О, родих го. Родих го. Беше момченце. Красиво момченце, наследило тлъстите устни на Емилио и красивите кафяви очи, брадичката и челото на рода Гонзага. Удавих го в река Белис в Сицилия. — Гласът на Анджелина продължи да обяснява още около минута колко ще е трудно да се докопа до Емилио Гонзага в имението му, след което се намеси гласът на Курц: