— Как планираш да го убиеш?
— Честно казано се надявах ти да свършиш тази работа вместо мен, след като вече си наясно със ситуацията.
Анджелина изключи касетофона и прибра касетата в джоба си. Усмихваше се.
— Ах ти, нещастен кучи син. Носил си записващо устройство през онази вечер в Уилямсвил.
Курц не отговори.
— Кой ще се сдобие с копие от този запис, в случай че изчезнеш? Емилио, нали?
— И брат ти.
— А ченгетата?
Курц сви рамене.
— Заслужаваш да те застрелям просто ей така, без причина — каза Анджелина, но въпреки това прибра .45-калибровия пистолет обратно в чекмеджето. След това взе по-малкия „Компакт Уитнес“. — Зареден ли ми го връщаш?
— Да.
— Поемаш големи рискове, Джо Курц. Остани тук. В хладилника има плодов сок, а на бара алкохол. Ще се изкъпя отново и ще се облека. Колата на Емилио ще дойде да ме вземе след тридесет минути. Моля се на Бог да имаш план.
Курц погледна часовника си.
Петнадесет минути по-късно Анджелина се обади на Момчетата да се качат. Посрещна ги в антрето и ги покани в пентхауса, където Курц чакаше със своя „Смит и Уесън“. Беше му сложил заглушител, който тя му беше заела. Анджелина затвори вратата зад бодигардовете си.
— Какво, мамка му… — учуди се Лео. Марко, по-едрият от двамата, просто си вдигна ръцете и изгледа Курц и Анджелина.
— Тихо — нареди бившият частен детектив. — Разтоварете железата. Внимателно. Само с върховете на пръстите си. Добре. А сега ги изритайте насам. Нежно. Точно така. — Той седна на ръба на дивана, а оръжието му покриваше двамата телохранители.
— Госпожице Фарино? — учуди се Лео. — И вие ли сте част от тази глупост?
Курц поклати глава и сложи пръст на устните си.
— Господа, имаме предложение за вас. Ако постъпите умно, ще живеете и ще изкарате доста пари. Ако постъпите глупаво… е, не искате да постъпвате така.
Марко и Лео стояха с наполовина вдигнати ръце — първият беше бдителен, а вторият нервен и погледът му се стрелкаше насам-натам, сякаш претегляше шансовете си дали щеше да успее да се хвърли към оръжието си на пода, преди Курц да стреля.
— Слушате ли ме, приятели? — попита бившият частен детектив.
— Слушаме — отвърна едрият Марко, който звучеше спокойно.
— Днес искам да посетя имението на Гонзага с госпожица Ферара — обясни Курц. — Тъй като те допускат само двама телохранители, един от вас трябва да остане. Смятаме, че голямата баня тук е чудесно място, на което доброволецът да си прекара времето, докато се върнем. Госпожица Ферара разполага с чифт белезници в спалнята си, не съм я питал за какво са ѝ, и един от вас ще си ги сложи, вероятно с гръб към пиедестала на мивката. За следващите два дни ще му намерим по-удобно място, на което да прекара времето си.
— Следващите два дни! — изкрещя Лео. — Да не си се побъркал, мамка ти? Знаеш ли какво ще направи Малкия Скаг Фарино с жалкия ти задник, лапачо?
Курц не отговори.
— Спомена някакви пари? — намеси се Марко.
— След като приключим с преговорите с Емилио Гонзага — обясни Анджелина, — ще потекат повече пари, отколкото фамилията Фарино е виждала през последните няколко десетилетия. Всеки, който ми помогне с това, ще получи от лъвския пай.
— Да ти помогне? — изсъска Лео. — За коя се мислиш, шибана курво? Малкия Скаг ще се разправи с теб, когато излезе от…
— Брат ми Стивън не е част от това — отвърна Анджелина. Курц си каза, че говори много учтиво за жена, която току-що е била наречена с думата с „к“.
Марко кимна. Лео го изгледа недоумяващо и хвърли отново поглед на оръжията на пода.
— Кой от двама ви ще остане доброволно? — попита Курц.
За известно време никой от бодигардовете не проговори. Марко обмисляше предложението. Пръстите на Лео потреперваха.
— Значи няма доброволци? Тогава ще се наложи аз да избера. — Курц застреля Лео в лявото око.
Марко не помръдна, когато тялото на партньора му падна на паркета, а от задната част на главата му потече кръв. Краката на жертвата потръпнаха веднъж и застинаха. Анджелина изгледа изненадано Курц.
— Разбираш ли ситуацията? — обърна се той към Марко.
— Да.
— Казвам се Хауърд Конуей и замествам Лео, който е болен от грип.
— Добре.
— Ще си получиш обратно желязото, но без патрони. Разбира се, когато отидем в имението на Гонзага, можеш да ни предадеш по всяко време.