Курц, перфектният лакей, погледна Анджелина, за да получи разрешение да отговори. Тя му кимна.
— От Флорида.
— От коя част на Флорида?
— Предимно „Рейфърд“ — уточни Курц.
Шофьорът се изкикоти при този отговор, но Мики Кий не изглеждаше особено развеселен.
— Знам някои момчета, които лежат в „Рейфърд“. Познаваш ли Томи Лий Питърс.
— Не.
— Зиг Бендер?
— Не.
— Алън У?
— Не.
— Не познаваш много хора, а, Хауърд?
— Когато бях в „Рейфърд“, там имаше повече от пет хиляди души. Може би приятелите ти не са сред основното население. Случайно си спомням, че в „Рейфърд“ имаше специално крило за кучки.
Мики Кий присви очи при тези му думи. Шофьорът, Ал, дръпна убиеца за ръката и отвори задната врата на лимузината за Анджелина, Марко и Курц. Параванът между предната и задната част автомобила беше вдигнат, но жената предположи, че интеркомът работеше, така че пътуването до Гранд Айлънд беше преминало в мълчание.
Изборът на Анджелина Джо Курц да елиминира Емилио Гонзага беше едно от най-опасните ѝ решения, но досега не смяташе, че е напълно безразсъдно. Можеше да нареди смъртта на бившия частен детектив по всяко време, помисли си тя, и да изтрие всякаква следа за взаимоотношенията им по всяко време.
Сега обаче се беше изправила пред проблема с касетите, които той беше направил. За първи път от завръщането си в Америка Анджелина се почувства като по време на първите си игри на шах с прикования към леглото граф Ферара, в които му даваше няколко пешки и работеше над нападението си само за да осъзнае, че умиращият старец ѝ бе устроил капан — че привидно отбранителните му и случайни ходове бяха част от изключително остроумна атака, от която нямаше измъкване и никакви фигури не можеха да послужат за защита. Единственото, което ѝ оставаше в тези моменти, беше да събори царя си и да се усмихне любезно.
Е, каза си Анджелина, майната му на това.
Беше ѝ известно, че Джо Курц е хладнокръвен убиец. Брат ѝ Стиви… майната му, Малкия Скаг… ѝ беше разказал за миналото му — за любовта му към бившата му партньорка в детективския бизнес, Саманта Филдинг, която беше приключила с убийството ѝ и с изчезването на единия ѝ убиец и с хвърлянето на другия от шестия етаж върху тавана на отзовала се полицейска кола. Курц беше излежал повече от единадесет тежки години заради отмъщението си и според Малкия Скаг нито веднъж не се беше оплакал. В деня, в който бившият частен детектив беше излязъл от „Атика“, той бе направил бизнес предложение на дон Фарино. Всичко беше завършило с много кръв и бащата и сестрата на Анджелина бяха убити. Не ги беше убил Курц — Малкия Скаг, любимият ѝ брат, бе уредил убийствата — но бившият частен детектив беше оставил своя диря от трупове.
Анджелина беше сигурна, че ще може да контролира Курц или че поне ще може да го насочва. Джони Норс, живият труп в хосписа в Уилямсвил, бе снабдявал нея и сестра ѝ с наркотици от гимназията — дон Фарино щеше да се откаже от тях, ако беше разбрал, че купуват дрога от собствените му хора — и точно от Норс беше чула за заповедта на Емилио да се убие Саманта Филдинг преди дванадесет години. По онова време това не означаваше нищо за Анджелина, но използването на тази информация, за да насочва Курц към врага ѝ, ѝ се стори като добра идея, когато другите ѝ планове пропаднаха.
Но този човек постоянно я изненадваше. Също като другите социопати, които познаваше, Курц изглеждаше сдържан, спокоен, почти сънен на моменти, но за разлика от повечето хладнокръвни убийци, които бяха в обкръжението ѝ, включително първият ѝ съпруг в Сицилия, той понякога показваше чувство за хумор, което граничеше с естествено остроумие. И после, тъкмо когато си помислеше, че ще е прекалено слаб, за да изпълни задачата… е, спомняше си хладнокръвието, с което Курц пусна един куршум в лявото око на Лео, без на лицето му да се появи никакво изражение.
Курц изглеждаше сънен, когато спряха пред портата на имението на Гонзага. Той предаде оръжието си и изтърпя внимателното претърсване, без да покаже някаква емоция. Все още изглеждаше сънен, когато продължиха по дългата алея, но Анджелина беше наясно, че оглежда и попива абсолютно всичко. Марко както винаги мълчеше и тя нямаше представа какво си мисли.
Вътре отново ги обискираха. Анджелина беше отведена на обяда с Емилио, а Мики Кий постъпи необичайно, като остана отвън във фоайето с двамата охранители, които наглеждаха Марко и „Хауърд“. Явно беше видял или усетил нещо в Курц, което бе предизвикало интереса му.