Выбрать главу

— Какво ще ми кажете за момичето? — попита Курц.

— Момичето?

— Рейчъл… Рафърти. Била е в колата с Доналд. Разбрах, че има по-сериозни наранявания.

Сестрата се намръщи и набра нещо на клавиатурата си.

— Да. Излязла е от операционната.

— Може ли да я видя?

— О, не… операцията продължи почти пет часа. Момичето ще остане в интензивното поне още няколко часа.

— Но операцията е минала добре, нали? Тя ще се оправи?

— Препоръчвам ви да говорите с лекаря ѝ.

— С доктор Сингх?

— Не, не. — Сестрата се намръщи още повече. Явно безценното ѝ време на регистратурата беше похабено за маловажни неща. Тя набра още нещо на клавиатурата си. — Оперирали са я доктор Фримонт и доктор Уайли.

— Участвали са двама хирурзи?

— Току-що казах точно това.

— Мога ли да разговарям с тях?

Сестрата завъртя очи и се зае отново с клавиатурата.

— Доктор Фримонт си е тръгнал от болницата, а доктор Уайли ще е в операция поне до пет часа.

— Къде е интензивното отделение?

— Няма да ви пуснат там, господин… ах… Рафърти.

Курц се наведе толкова напред, че сестрата отмести поглед от компютъра и го погледна в очите.

— Къде е?

Тя му каза.

* * *

Курц, Анджелина и Марко си тръгнаха набързо от имението на Гонзага. Жената набързо обясни на очевидно вбесения Емилио, че е изникнало нещо изключително важно и че трябва да насрочат нова среща за обяда си. Арни и Мики Кий бяха откарали мълчаливото трио обратно до Марина Тауър с бронираната лимузина. Качиха се с асансьора до пентхауса, преди да проговорят.

— Какво, по дяволите, става, Курц? — Анджелина беше пребледняла от гняв и се опитваше да успокои прилива си на адреналин.

— Трябва ми кола.

— Ще те закарам до спортния клуб, където остави твоя…

Курц поклати глава.

— Веднага ми трябва кола.

Анджелина се поколеба за секунда. Ако му угодеше сега, щеше да промени естеството на взаимоотношенията им — каквито и да бяха в момента — завинаги. Тя го изгледа, след което бръкна в дамската си чанта и му подхвърли връзка с ключове.

— Сивото ми „Порше Бокстър“ е паркирано до асансьора на паркинга.

Курц кимна и се обърна.

— Какво да правя с него? — попита Анджелина, която беше насочила своя .45-калибров „Компакт Уитнес“ в Марко.

— Той не е глупав — отвърна бившият частен детектив. — Все още можеш да го използваш. Предложи му да му сложиш белезници в банята, както на Лео.

Анджелина погледна Марко.

— Разбира се. Защо не? — отвърна бодигардът. — По-добре е от алтернативата.

— Добре — съгласи се жената. — Какво ще кажеш за… — Тя кимна към големия фризер в кухнята.

— Ще се върна тази вечер — каза ѝ Курц.

— Това не е хубаво — отвърна Анджелина, но бившият частен детектив вече беше влязъл в асансьора и бе затворил вратата.

* * *

Курц слезе от асансьора и веднага се изуми от разположението на интензивното отделение — няколко бюра бяха разположени в кръг около единични стаи със стъклени стени. Трите сестри разполагаха с отделни компютри, но по всяко време можеха да погледнат в някоя от стаите и да видят състоянието на пациентите и данните на мониторите им. Едната от сестрите беше по-възрастна от другите и с приятно лице. Тя вдигна поглед към Курц.

— Мога ли да ви помогна, сър?

— Казвам се Боб Рафърти и съм чичо на Рейчъл Рафърти. Сестрата долу ми каза, че се възстановява тук.

Възрастната жена кимна и посочи към една от стаите със стъклени стени. Курц успя да види единствено червената коса на Рейчъл, която беше същата като тази на Сам. Останалото бяха одеяла, системи, монитори и апарат за командно дишане.

— Опасявам се, че няма да е възможно да ѝ идвате на посещение няколко дни — каза сестрата. — След подобна продължителна операция лекарите се страхуват да не стане инфекция и…

— Операцията е била успешна, нали? Тя ще живее?

Жената с приятното лице си пое дълбоко въздух.

— Трябва да говорите с доктор Фримонт и доктор Уайли.

— Казаха ми, че няма да са на разположение цял ден.

— Да. Ами… — Сестрата изгледа Курц. — Рейчъл е била много близо до ръба тази сутрин, господин Рафърти. Много близо. Доктор Уайли обаче ми каза, че прогнозите са добри. Преляхме ѝ осем банки с кръв…

— Това много ли е?

Жената кимна.

— Може да се каже, че подменихме всичката кръв в тялото ѝ, господин Рафърти. Хеликоптерът е спасил живота ѝ.

— Премахнали са далака и бъбрека ѝ, нали?