Выбрать главу

— Да речем, че убия Гонзага за теб — започна Курц. — После ти или някоя от нюйоркските фамилии ще ми видите сметката. Но каква е твоята полза? Малкия Скаг ще продължи да ръководи нещата от „Атика“.

— Но няма да може да излезе без съдиите и комисията за предсрочно освобождаване, които са на заплата при Гонзага — отвърна Анджелина. — Това ми осигурява време, през което да се опитам да закрепя нещата. Ако възобновената фамилия Фарино печели пари за нюйоркските шефове, на тях няма да им пука кой в действителност управлява бизнеса в Бъфало.

— Но Малкия Скаг ще продължи да има преимущество и контрол над парите — отбеляза бившият частен детектив. — При така стеклите се обстоятелства, той просто ще намери начин да купи съдиите и комисията на Гонзага.

— Да. — Асфалтовият път свършваше до заснежена рампа за лодки, надвиснала над езерото. Два реда червени светлини очертаваха нещо подобно на път върху леда по езерото Ери. Малкото следи от автомобили и шейни постепенно биваха заличавани от вятъра. — Проклетите Гонзага — измърмори тя, докато бавно слезе по рампата за лодки. Говореше, без да му мисли, просто искаше да се освободи от напрежението от шофирането. — Когато татко и семейството ни развиваха хазарта и проституцията и плащаха само на няколко послушни съдии, Гонзага харчеха луди пари за висши чиновници. По дяволите, повечето от висшестоящите ченгета в Бъфало са на заплата при тях.

— Спри! — нареди Курц.

Големият линкълн поднесе, но успя да спре — само предните му гуми бяха на леда.

— Какво? — сопна се Анджелина. — Проклет да си, Курц, казах ти, че ледът е достатъчно дебел, за да поеме десет коли като нашата. Стига си се нервирал толкова много.

— Не — възпротиви се той. Чистачките се мятаха бързо и се опитваха да разчистват силния сняг. — Повтори ми последното… за ченгетата.

— Кое? Гонзага плащат на висшестоящите ченгета от години. Това е причината фамилията на Емилио да няма проблеми въпреки големите количества дрога, които пренася.

— Разполагаш ли със списък на тези ченгета?

— Разбира се. Какво от това?

Курц потъна прекалено надълбоко в размисли, за да може да ѝ отговори.

* * *

Бараката за риболов на лед на Фарино беше само на няколкостотин метра навътре, но в мрака, в снега и в този вятър им се стори на километри от брега. Фаровете осветиха още няколко бараки, но нямаше други превозни средства. Дори идиотите, които смятаха, че риболовът на лед е спорт, не бяха излезли тази вечер.

Курц и Анджелина извадиха с мъка вдървеното тяло от багажника и го понесоха към бараката. В средата ѝ имаше голяма дупка, около която мъжете можеха да седнат на дървени столчета и да наблюдават въдиците си — цялата постройка напомняше на Курц на голям външен клозет — но сега водата в нея беше замръзнала. Жената взе една лопата с дълга дръжка от ъгъла и счупи ледения слой. Вятърът буквално виеше и завихряше ледени късчета, които се блъскаха по северната стена на бараката.

Анджелина беше добавила вериги към пакета, за да няма нужда от допълнителни тежести. Спуснаха Лео през дупката, като раменете му едва минаха през нея, и набраха завесата от баня, с която го бяха увили. В средата на черната дупка изплуваха няколко балончета.

— Да се махаме оттук — каза Курц.

Върнаха се обратно на магистрала 5.

— Радвам се, че избра Лео — призна Анджелина.

— Защо?

— Марко нямаше да се побере в дупката. Щеше да се наложи да я разширим.

Курц не реагира на шегата.

Жената го изгледа на слабата светлина от таблото. В Лакауана почти нямаше движение.

— Случайно да ти хрумна, че Лео може да има семейство, Курц? Любяща съпруга? Деца?

— Не. Има ли?

— Разбира се, че не. Доколкото разбрах, се е махнал от Ню Джърси, защото е пребил до смърт гаджето си — някаква стриптийзьорка. Убил е брат си преди година заради някакъв дълг от хазарт. Мисълта ми беше, че можеше да има семейство. Нямаше откъде да знаеш.

Курц въобще не я слушаше. Бореше се с умората си и се опитваше да издържи, докато това не приключеше.

— Добре, кажи ми — продължи Анджелина. — Защо ме попита за ченгетата?

— Не знам.

Тя зачака. Едва когато влязоха в подземния паркинг на „Марина Тауър“ Курц отговори:

— Може би съм измислил начин. Как да се справим с Гонзага и да оцелеем. Навярно дори ще успеем да постигнем желаното от теб и да премахнем Малкия Скаг от уравнението.