— В гаража има още една кола — отбеляза Анджелина. — Бмв комби.
Той кимна и зачакаха. В 7:45 жена, тийнейджър и ирландски сетер излязоха с комбито. Жената затвори вратата на гаража и потегли.
— Съпруга, дете и куче — отбеляза Анджелина. — Има ли още някой там?
Курц сви рамене.
— Сега ще разберем — каза жената и подкара линкълна по дългата алея на Милуърт. Двамата слязоха от автомобила. Тя държеше тежка чанта. Той остана настрани, докато спътницата му чукаше на вратата. Никой не отвори. — Да минем отзад. — Прекосиха страничния двор и отидоха в задния. Най-близкият съсед беше на стотина метра и бе скрит зад висока ограда.
Спряха се на плъзгащите се врати. Анджелина се наведе и надникна през стъклото.
— Охранителната система е „Секюр Макс“ — отбеляза тя. — Скъпа е, но не е най-добрата. Ще ми дадеш ли онази стъклорезачка и вендузата? Благодаря ти.
Вчера вечерта се разположиха пред камината с чаша бренди в ръка и Анджелина разказа на Курц, който едва успяваше да се съсредоточи заради умората си, историята си… или поне част от нея, онази, която я беше накарала да се разсмее, когато той ѝ каза, че има нужда от експерт по влизане с взлом.
През целия си живот Анджелина Фарино беше искала да стане крадец. Баща ѝ, дон Байрън Фарино, се бе опитал да скрие много факти за живота си от нея и не бе искал да участва в семейния бизнес. Анджелина също не искаше да е част от този бизнес, поне не тогава. Тя искаше да стане най-добрият крадец в щата Ню Йорк.
Брат ѝ Дейвид я беше запознал с някои от легендарните крадци и в гимназията Анджелина им ходеше на гости и им носеше вино, за да чуе историите им. Дейвид също така я запозна с някои от обещаващите млади гангстери в организацията на баща им, но те не ѝ бяха особено интересни — постоянно се хвалеха за използването на оръжия и насилие и за честите си сбивания. Тя искаше да слуша за умни, умели, спокойни и търпеливи мъже. Не желаеше да стане поредната престъпница, а искаше да е невероятен крадец, да е най-добрият, като Кари Грант в „Да хванеш крадец“.
Анджелина беше попаднала в ръцете на Емилио Гонзага в началото на двадесетте си години, защото смяташе, че копелето ще я запознае с разбивач на сейфове, който мечтаеше да срещне. Вместо това, както се оказа, Емилио я запозна с пишката си.
Тя беше заточена в Сицилия, където да роди детето му, и се омъжи за местен дребен дон — един идиот, който беше на нейната възраст, но коефициентът му на интелигентност бе два пъти по-нисък — за да „пази благоприличие“. След като благоприличието беше спазено, бебето почина и младият дон бе сполетян от нещастна ловна злополука — или злополука при чистене на пистолета му, Анджелина беше оставила хората сами да си избират историята — тя отиде в Рим, за да се срещне с известния граф Пиетро Адолфо Ферара. Той беше на осемдесет и две години, претърпял два удара, но все още бе най-известният крадец в Европа. Обучен от легендарния си баща между войните, участвал в Италианската съпротива и известен като човека, откраднал комюникетата от щаба на Гестапо, които бяха довели до разстрелването на Мусолини и любовницата му, красивият и дързък граф Ферара се смяташе за модела на героя на Кари Грант във филма „Да хванеш крадец“.
Анджелина се омъжила за немощния старец четири дни след като се бяха запознали. Следващите четири години били, по нейни думи, тренировъчен лагер с цел превръщането ѝ в крадец от световна класа.
— Какво правиш? — попита Курц, който подскачаше от крак на крак на двора на Хансън. Навън беше адски студено и косата му беше мокра от снега.
Анджелина беше отрязала кръг в долната част на задната врата, бе махнала внимателно стъклото и се протягаше навътре с някакъв дълъг инструмент. Не обърна внимание на въпроса на спътника си.
— Охранителната система не е ли настроена да отчита движение или манипулации със стъклото? — попита Курц. — Не я ли задейства вече?
— Ще млъкнеш ли? — Жената се пресегна, отряза черната и червената жица и ги свърза с някакъв модул, който от своя страна беше свързан с дигитален органайзер „Вайзър“. Погледна данните за секунда, затвори органайзера и откачи жиците. — Добре — каза накрая тя, стана и метна тежката си черна раница на рамо.
— Какво добре?
— Отваряме вратата по нормалния начин и разполагаме с осем секунди да въведем кода от шест символа.
— А ти знаеш ли го?
— Ще видим. — Анджелина огледа задната врата, извади малък лост от раницата си, счупи стъклото и бръкна вътре, за да махне веригата и да отключи. На Курц му се стори, че ѝ бяха необходими осем секунди, за да направи само това.