Тя влезе в задния коридор, намери клавиатурата на стената и въведе буквено-цифровия код. Един индикатор на нея стана от червен на зелен, после на кехлибарен.
— Чисто е — съобщи Анджелина.
Курц въздъхна и извади пистолета си изпод палтото.
— Да не очакваш да има някого у дома? — попита жената.
Той сви рамене.
— Ще ми кажеш ли на кого е тази къща и по какъв начин е свързан с Гонзага?
— Все още не — отвърна Курц.
Претърсиха всички стаи заедно, като започнаха от големите долу и продължиха със спалните и гостните горе.
— Господи — каза Анджелина, когато слязоха отново долу. — Тази къща е определение за запомнящ се ретро дом. Имам чувството, че сме проникнали в къщата на Майк и Каръл.
— Кои, по дяволите, са Майк и Каръл?
Анджелина спря в началото на стълбите към мазето.
— Не си ли гледал „Семейство Брейди“?
Курц я изгледа с празен поглед.
— Господи, май си бил заключен за по-дълго от дванадесет години.
В мазето имаше перално помещение, стая за игри с прашна тенис маса и заключено зад метална врата помещение със сложна охранителна система.
— Майчице — каза Анджелина и подсвирна.
— Кодът същият като горе ли е?
— Няма начин. Това е сериозно произведение на охранителното изкуство. — Тя започна да вади инструменти и жици от раницата си.
Курц погледна часовника си.
— Не разполагаме с цял ден.
— Защо? Ще бягаш по задачи и ще излизаш с готини мацки ли?
— Аха.
— Е, не бързай да си сваляш панталоните още. След две минути или ще сме вътре, или ще бъдем заловени от въоръжена частна охрана.
— Частна охрана — повтори Курц. — Искаш да кажеш, че тази аларма не е свързана с полицията?
— Дръж се малко по-сериозно. — Анджелина се съсредоточи върху клавиатурата и свърза жиците ѝ към нейните жици, без да задейства тихата аларма.
Курц се качи отново горе и погледна през предния прозорец. Черният им линкълн беше спрян на видно място, но усилващият се сняг правеше видимостта доста проблематична. За щастие, Хансън си беше купил сравнително изолирана къща с дълга алея.
— Майка му стара! — разнесе се гласът на Анджелина.
Курц слезе бързо по стълбите и влезе през отворената врата. Озова се в личен кабинет — облицовани в махагоново дърво стени, осветена витрина с оръжия и тежко, скъпо дървено бюро. На стената зад бюрото бяха закачени снимки на Джеймс Б. Хансън с различни знаменитости на Бъфало, както и няколко сертификата — дипломи от полицейската академия във Флорида, награди от състезания по стрелба и похвали за лейтенант и капитан Робърт Г. Милуърт, полицай от отдел „Убийства“.
Анджелина присви очи и се нахвърли на Курц.
— Накара ме да проникна в дома на някакво шибано ченге?
— Не. — Той отиде до големия сейф на стената. — Можеш ли да го отвориш?
Тя престана да сипе огън и жупел с очи и погледна сейфа.
— Може би.
Курц погледна часовника си.
— Ако беше малък и кръгъл сейф, щеше да се наложи да го извадим от стената и да го вземем с нас — обясни Анджелина. — Просто няма как да взривиш кръгъл сейф. Но нашето момче си пада по тежки и скъпи сейфове.
— Е, и?
— Мога да отворя всичко, което има ъгли. — Тя остави раницата си близо до вратата на сейфа и започна да вади от нея таймери, жици, термитни пръчици и пластичен взрив.
— Да не смяташ да го взривиш? — На Курц му се прииска да беше отишъл да се види с Арлен, Фриърс и Пруно преди тази задача.
— Смятам да си прогоря път до заключващия механизъм и да го отключа — обясни Анджелина. — Защо не ми помогнеш малко и не отидеш да направиш кафе? — Тя поработи известно време, след което вдигна поглед към Курц. — Сериозна съм. Тази сутрин не успях да изпия задължителните си три чаши.
Той отиде горе в кухнята, намери кафемашината и направи кафе. В хладилника откри каноли. Докато слизаше по стълбите с две чаши и с чиния с храната, се разнесе силно съскане, приглушено лумп и въздухът се изпълни с кисела миризма. Сейфът изглеждаше непокътнат, но като се загледа малко по-внимателно, забеляза цепката около ключалката. Анджелина беше свързала тънък оптичен кабел с органайзера и гледаше монохромния дисплей, докато въвеждаше комбинацията.
Тежката врата на сейфа се отвори. Жената взе едната чаша с кафе и отпи голяма глътка от нея.
— „Блу Маунтин“. Добро кафе. Канолите също не са лоши.
Курц започна да вади нещата от сейфа. Вътре имаше тежка раницата с повече от дванадесет кубчета, които приличаха на направени от сива глина, а до тях бяха увити в дунапрен детонатори, таймери и макари с детонационен шнур.