— Да, виждаме го.
— Запомнихте ли номера на линкълна?
Последва кратко мълчание. Хансън беше сигурен, че Брубейкър се е намръщил, защото е бил попитан дали е свършил нещо толкова елементарно за един детектив, но всъщност капитанът нямаше да се изненада, ако той и партньорът му не си бяха направили труда да го запомнят.
— Да — отговори най-накрая ченгето и прочете номера. — На тази улица няма паркинг, капитане, затова се наложи да паркираме в една алея през две къщи. Искате ли да последваме линкълна? Можем да го догоним, ако побързаме.
— Брубейкър, кажи на Майърс да последва линкълна — нареди Хансън. — Нека го провери, докато го следва. Ти остани там и наблюдавай къщата. Опитай се да не привличаш внимание.
— Как да не привличам внимание, като ще стоя на тротоара под снега? — попита Брубейкър.
— Млъквай и кажи на Майърс да тръгва след линкълна. Ще дойда до къщата след пет минути. — Той прекъсна разговора.
— Къде е Пруно? — попита Курц и се обърна на предната седалка, за да погледне двамата пътници на задната. Когато влязоха в алеята, само Арлен и Джон Уелингтън Фриърс прибягаха до линкълна и се качиха в него.
— Тръгна си рано тази сутрин — отговори секретарката. — Призори. Облечен в карирания си костюм. Каза, че ще се скрие пред очите на всички. Смятам, че ще отиде на хотел или нещо подобно, докато всичко свърши.
— Пруно да отиде в хотел? — На Курц му беше трудно да си го представи. — Има ли някакви пари в себе си?
— Да — отвърна Фриърс.
— Един понтиак ни следва — отбеляза Анджелина.
Курц се обърна напред и погледна огледалото за обратно виждане.
— Откъде се появи?
— Беше паркиран през две къщи от мястото, от което взехме тези двамата. Доста бърза, за да ни настигне.
— Възможно е да е съвпадение — каза цигуларят на задната седалка и погледна през страничния прозорец на линкълна.
Курц и Анджелина се спогледаха. Очевидно никой от двама им не вярваше в съвпадения.
— Колата пред къщата ми вчера беше понтиак — каза Арлен.
Той кимна и погледна Анджелина.
— Можеш ли да им се изплъзнеш?
— Кажи ми от кого трябва да ни измъкна. Започвам да си мисля, че днес аз съм наемницата, а не ти.
Курц се замисли за черната ѝ раница, в която имаше 200 000 долара, и за чантата на Хансън с експлозивите.
— Трябва да признаеш, че плащам доста добре — отвърна той.
Анджелина сви рамене.
— Кой ни следва? Господин…? — Тя потупа титаниевия куфар, който Курц държеше в скута си.
— Един или двама от детективите, които работят за него.
— Имаш предвид, че работят при него или за него?
— Лично за него — отвърна Курц. — Можеш ли да се изплъзнеш? Не мисля, че искаш този тип да те посети. — Той потупа куфара.
Анджелина погледна отново огледалото за обратно виждане.
— На една кола зад нас е. Вероятно вече са видели номера.
— Е, и… — каза Курц.
— Затегнете коланите — отвърна жената.
28
Светофарът на кръстовището на „Колвин“ и „Амхърст“, където „Амхърст“ свършваше в парка до училище „Никълс“, светеше червено. Линкълнът беше втори в колоната. Курц погледна назад и видя само една глава в понтиака, който беше две коли по-назад.
Неочаквано Анджелина заобиколи старата кола пред тях, едва не засече една хонда, която завиваше наляво от „Амхърст“ и ускори на червено, като пресече пътя на други два автомобила, които набиха рязко спирачки. Тя се насочи на изток по „Амхърст“, измина около сто метра и отново зави рязко на юг по Нотингам Терас, успоредно на парка.
— Онзи продължава да е след нас — отбеляза Арлен от задната седалка.
Анджелина кимна. Караха със сто и десет километра в час в градски условия. Тя настъпи силно спирачката и завъртя големия автомобил към рампата за магистрала „Скаджакуада“. На стотина метра зад тях, почти изгубеният в снеговалежа понтиак успя в последния момент да завие към същата рампа.
Анджелина пресече пътя на още автомобили, когато се прехвърли от „Скаджакуада“ на магистрала 190 и ускори до сто и шестдесет километра в час, докато караше на юг през сняг и лед по издигнатия над реката участък.
За минута понтиакът се изгуби в трафика. Анджелина наби спирачки и линкълнът поднесе. Задницата му се опита да изпревари предницата, но тя натисна отново спирачка и след нея педала на газта, за да я укроти. Линкълнът пресече пътя на един ръждясал „Фолксваген Джета“ и пое надолу по друга рампа, мина на червено пред един камион и продължи на изток по „Портър“, след което рязко заобиколи отзад старата бензиностанция в Ласал Парк.