Улицата — старата „Амветс Драйв“ — не беше чистена от часове и Анджелина намали, когато линкълнът взе да хвърля като гейзер сняг отзад. Вдясно от тях река Ниагара се протягаше към езерото Ери, но всичко беше в лед и сняг като безличните сиво-бели замръзнали площи на празния парк отляво. Малката уличка беше част от лабиринта от пресечки и улици около Ери Бейсин Марина и „Марина Тауър“. Понтиакът повече не се появи.
Хансън не използва тарана. Двамата с Брубейкър разбиха страничната врата на къщата на Гейл Димарко и се качиха по стълбите с извадени оръжия.
Малкото ѝ жилище беше празно. На снимките на дрешника беше медицинската сестра, която Хансън беше разпитал, секретарката на Курц, Арлен, и мъжът, който вероятно беше мъртвият съпруг на последната. Двамата с Брубейкър претърсиха всички стаи, но нямаше никаква следа, че Арлен или Фриърс са били тук.
— Мамка му — каза ченгето и си прибра пистолета в кобура. Въобще не обърна внимание на намръщването на началника му за употребата на такъв език. Самият той го изгледа с дързък и обвинителен поглед. — Какво, по дяволите, става, капитане?
Хансън го дари със сърдит поглед.
— Знаеш какво имам предвид, капитане. Доскоро въобще не ти пукаше за този Курц, а сега размотаваш Майърс и мен в целия град в опит да намерим него, секретарката му и онзи цигулар. Нарушихме десетки правила. Какво става?
— Какво имаш предвид, Фред?
— Не ми фамилиарничи, Милуърт. — Брубейкър показа пожълтелите си от цигарите зъби. — Каза, че ще ме покриеш пред Вътрешни афери, но защо? Та ти си олицетворение на честността и морала, нали? Какво, по дяволите, става тук?
Хансън вдигна глока и опря дулото му в слепоочието на детектив Брубейкър. За по-голям ефект свали предпазителя му.
— Слушаш ли ме внимателно?
Брубейкър кимна много бавно.
— Колко ти плати Малкия Скаг Фарино, за да пипнеш Курц, детектив Брубейкър?
— Пет хиляди, за да го арестувам и да го вкарам в системата. Още пет, когато някой му свети маслото в окръжния.
— И? — прикани го Хансън.
— Петнадесет хилядарки, ако го убия аз.
— От колко време си на заплата при Фарино, детектив Брубейкър?
— От декември. Откакто Джими беше убит.
Хансън се наведе по-близо до него.
— Продал си значката си за пет хиляди долара, детектив. Тази ситуация — с Фриърс и Курц — струва сто пъти повече. За теб, за Майърс, за мен.
Брубейкър завъртя очи към Хансън.
— Половин милион долара? Общо?
— На човек — отвърна капитанът.
Ченгето облиза устни.
— Значи става въпрос за наркотици? За фамилията Гонзага?
Хансън не отрече нищо.
— Ще ми помогнеш ли, детектив? Или ще продължиш да задаваш обидни въпроси?
— Ще ви помогна, капитане.
Хансън свали глока си.
— А Томи Майърс?
— Какво за него… сър?
— Може ли да му се има доверие?
На лицето на Брубейкър се появи пресметливо изражение.
— Томи получава заплата единствено от полицията, капитане. Но прави каквото му кажа. Ще си държа устата затворена.
Хансън забеляза лукавия блясък в очите на ченгето и осъзна, че то вече планираше как да елиминира Томи Майърс от неговия дял, след като работата беше свършена. Половината от милион и половина бяха седемстотин и петдесет хиляди долара за детектив Фредерик Брубейкър. На Хансън не му пукаше — нямаше никакви пари от наркотици, въобще нямаше пари — но го устройваше ченгето да вярва, че има.
Телефонът на капитана иззвъня.
— Изгубих ги в централната част на щатската магистрала — съобщи Майърс. Беше се задъхал. — Но имам информация за номера. Колата е на Байрън Фарино от Орчард Парк.
Хансън се усмихна. Старият дон беше мъртъв, а имението му в Орчард Парк затворено, но очевидно някой от семейството продължаваше да използва колата. Майърс каза, че шофирала някаква жена. Дъщерята, която се беше върнала от Италия? Анджелина?
— Добре — отвърна капитанът. — Къде си?
— В центъра, близо до Ейч Ес Би Си Арена.
— Върви до „Марина Тауър“ и си намери място, от което да наблюдаваш изхода на подземния паркинг.
— Там е пентхаусът на онази кучка от фамилията Фарино, нали? — попита Майърс. — Извинете ме за ругатнята, капитане. Да не би да смятате, че този Фриърс и другите са там?
— Така мисля. Не отделяй поглед от целта, детектив. След малко ще дойда при теб да поговорим. — Той прекрати разговора и сподели с другото ченге какво е казал колегата му.
Брубейкър беше застанал до предния прозорец на къщата и гледаше как снегът натрупва на малката тераса. Явно не изпитваше лоши чувства, след като 9-милиметровият пистолет беше насочен в главата му.