— Какво следва, капитане?
— Ще те оставя на паркинга на участъка, за да се снабдиш с друга кола. Вземи тарана. Искам да проникнеш в офиса на Джо Курц. Увери се, че няма никой там и след това се присъедини към Майърс, за да му помогнеш с наблюдението на „Марина Тауър“.
— Вие къде отивате, сър?
Хансън прибра в кобура глока си и си оправи сакото.
— Имам среща с бойскаутите.
29
— Според радиото истинската буря ще ни удари тази вечер — каза Анджелина.
— Ефектът на езерото — съгласи се Арлен.
Джон Уелингтън Фриърс вдигна поглед от книгата, която разглеждаше.
— Ефектът на езерото? Какво е това?
Като истински жители на Бъфало, Арлен и Анджелина обясниха с удоволствие метеорологичното чудо, което представляваше студен арктически вятър, носещ се от езерото Ери, съпътстван от невероятни количества сняг в определени райони на Бъфало, особено в „снежния пояс“ южно от града, покрай езерото.
Фриърс погледна снега през прозореца на дванадесетия етаж и към синьо-черните облаци, които се движеха към тях над замръзналата река и езеро.
— Това не е ли снежният пояс?
Пентхаусът беше много приятно убежище от дългия зимен ден. Курц обаче не се отпускаше, защото сега буквално беше затишието пред буря.
Малко преди обяд Анджелина доведе бодигарда Марко в кухнята, където бившият частен детектив седеше с бинокъла си и наблюдаваше понтиака и старото шеви, паркирани едно зад друго на „Марина Драйв“. Като го видя, Курц докосна пистолета на колана си.
— Всичко е наред — успокои го Анджелина. — С Марко проведохме няколко дълги разговора и той е с нас в това.
Курц огледа едрия мъж. Марко беше добър в прикриването на емоциите си, но определено зад сивите му очи се криеше интелигентност. Очевидно Анджелина беше засегнала темата за лоялността и добрия му нрав… след което му бе обещала, че ще получи адски много пари, след като свадата с Гонзага приключеше. С онези 200 000 долара, които беше взела от сейфа на Джеймс Б. Хансън тази сутрин, можеше да си позволи няколко добри плащания.
Курц кимна и се зае отново да наблюдава наблюдателите.
Срещата на Джеймс Б. Хансън със скаутите и техните водачи мина много добре. Капитан Милуърт изнесе кратка реч в заседателната зала и след това хлапетата се снимаха с него. С тях беше дошъл един фотограф от „Бъфало Нюз“, но не и репортер.
По-късно Хансън прекоси улицата до съда за частен обяд с кмета и началника на полицията. Темата беше неприятният натиск, който бе оказван върху града и полицията заради разрасналата се търговия на наркотици, които идваха в Бъфало от Канада, и произтичащото от нея увеличение в убийствата, особено сред афроамериканското общество. Кметът също така изрази безпокойството си, че Бъфало е първата спирка за ислямските бомбени атентатори, които идваха от Канада. Тези му думи накараха Хансън и началникът на полицията да си разменят бързи погледи, с които изразиха скептицизма си относно подобна вероятност някой да иска да взриви града им.
През цялото това време Хансън размишляваше над сложната каша, която се разрастваше като мастилено петно върху кожа през последните няколко дни. Много му се искаше да продължи да използва самоличността на капитан Милуърт поне още година, но събитията от последните двадесет и четири часа правеха това изключително трудно. Много хора трябваше да бъдат погребани, при това съвсем скоро, ако държеше да я запази.
Е, помисли си той, вече погребах много хора. Няма проблем към тях да добавя още няколко.
На Хансън много му се удаваше да прави няколко неща наведнъж, затова лесно даваше коментари и отговаряше на въпросите на началника на полицията и на кмета, докато измисляше стратегии за разрешаването на този проблем, свързан с Курц и Фриърс. Не можеше да се свърже с доктор Хауърд Конуей от Кливланд и това започваше да го тревожи. Навярно дъртата фея беше завела красивото си мускулесто момченце на почивка.
Телефонът на Хансън иззвъня, но той първоначално не му обърна внимание. Звъненето обаче продължи. И продължи.
— Извинете ме, началник, кмете — каза той. — Трябва да вдигна. — Излезе в малката чакалня на ресторанта на съда и отговори на обаждането.
— Скъпи, трябва да се прибереш. Някой е влизал и…
— Чакай, чакай, говори по-бавно, захарче. Къде си? — Дона трябваше да е в библиотеката до три часа.
— Затвориха библиотеката заради бурята, Робърт. Училищата също затварят по-рано. Взех Джейсън на обяд и се прибрахме у дома… Някой е влизал в дома ни, Робърт! Да се обадя ли в полицията? Имам предвид, че вече го направих, тъй като звъня на теб, но знаеш какво искам да кажа…