— Успокой се — каза Милуърт. — Какво са откраднали?
— Мисля, че нищо. Имам предвид, че двамата с Джейсън не виждаме нещо да липсва от къщата. Оставили са вратата на мазето ти отворена, Робърт. Надникнах вътре… Съжалявам, но си помислих, че може още да са вътре… но вратата беше отворена, както и вратичката на големия сейф. Не съм влизала вътре, но те явно са, крадците, имам предвид. Не знаех, че имаш сейф там долу, Робърт. Робърт? Робърт?
Хансън беше залят от ледена вода. Пред очите му се появиха звездички. Той седна на малкия диван в чакалнята.
— Дона? Не се обаждай в полицията. Прибирам се. Остани горе. Не влизай в кабинета ми. Двамата с Джейсън останете, където сте.
— Робърт, защо смяташ…
Хансън прекъсна разговора и отиде да каже на началника на полицията и на кмета, че е изникнало нещо много важно.
Марко им показа уличния телефон на пристанището, на който щеше да се обади Малкия Скаг, за да получи седмичната си информация. Бодигардът обясни, че обикновено с него разговарял Лео. Курц, Анджелина и Марко напуснаха жилищната сграда от южния изход, за да не бъдат видени от Брубейкър и Майърс, които се бяха разположили в северната част на улицата. Анджелина нареди на Марко да се върне в пентхауса, а Курц настрои малкия диктофон, който дъщерята на дона му осигури.
Малкия Скаг се обади точно на обяд. Вдигна Анджелина. Курц можеше да слуша разговора на допълнителната слушалка.
— Анджи… какво, мамка му, правиш тук?
Анджелина потръпна. Мразеше да я наричат така.
— Стиви, исках да говоря с теб… лично.
— Къде, мамка му, са Лео и Марко?
— Заети са.
— Шибани некомпетентни копелета. Ще ги уволня и двамата.
— Стиви, трябва да поговорим за нещо.
— Какво? — Курц усети, че бившият му приятел от затвора звучеше не само ядосан, но и обезпокоен.
— Наемаш ченгета, за да убиват хора. Такива като детектив Брубейкър. Знам, че след смъртта на Хатауей си започнал да плащаш на него.
Настъпи тишина. Явно Малкия Скаг не знаеше какво целеше сестра му, но не смяташе да я окуражава да го вкара в капана си.
— Какво, по дяволите, говориш, Анджи? — попита най-накрая той.
— Не ми пука за Брубейкър — отвърна тя, а от устата ѝ излизаше пара, — но прегледах някои семейни отчети и видях, че Гонзага разполага с полицейски капитан под ръка. Тип на име Милуърт.
Тишина.
— Милуърт всъщност не е Милуърт — обясни Анджелина. — Той е сериен убиец на име Джеймс Б. Хансън… Подвизава се под още много други фалшиви самоличности. Този човек убива деца, Стиви. Изнасилва ги и ги убива.
Курц чу как Малкия Скаг въздъхна. Ако това имаше нещо общо с Гонзага, значи сестра му не се опитваше да го хване в капан.
— Е, и? — попита затворникът.
— Все още ли искаш да сключа тази сделка с Емилио, след като плаща на убиец на деца?
Малкия Скаг се засмя. Смехът му беше много неприятен и всеки път, в който Курц го чуеше в „Атика“, винаги беше за нечия чужда сметка.
— Мислиш ли, че ми пука кого наема Емилио, мамка му? — попита затворникът. — Ако това ченге наистина е убиец, както твърдиш, това означава, че Гонзага го притежават. Стиснали са го за топките. Сега ми дай да говоря с Лео.
— Не очаквах ти да направиш нещо за човек, който изнасилва деца — отвърна Анджелина.
— Какво, мамка му, означава това?
— Знаеш какво, Стиви. Ти и онази гимназистка Конърс, която изчезна преди дванадесет години. Емилио я отвлече, но и ти беше замесен… Изнасили я, нали?
— Какво, мамка му, говориш? Да не си се побъркала? На кого му пука за нещо, случило се преди дванадесет години?
— На мен, Стиви. Не искам да правя бизнес с човек, който плаща на сериен убиец на деца.
— Майната им на твоите желания! — изпищя Малкия Скаг. — Кой, мамка му, те е питал какво искаш ти, глупава курво? Работата ти е да се договориш с Гонзага, за да могат хората му да ме измъкнат оттук, мамка му. Разбираш ли ме? Ако искам да чукам дечица от детската градина в задника, ще го правя и ти ще си траеш. Ти си ми сестра, Анджи, но това няма да ме спре да…
Линията засъска и запука.
— Няма да те спре да направиш какво, Стиви? — попита Анджелина след малко. — Да ме премахнеш, както направи със София ли?
Вятърът задуха от езерото при следващата мълчалива пауза. Накрая Малкия Скаг каза: