Джейсън беше стиснал китката на Хансън в смъртоносна хватка, но освободи дясната си ръка, стисна я в юмрук и се опита да удари пастрока си в най-добрата холивудска традиция. Голяма грешка. Хансън го изрита с коляно в топките и го зашлеви по лицето с опакото на лявата си ръка.
Джейсън изрева и се сви, но продължи да стиска китката му в опит да отклони мерника му.
Хансън изрита краката на хлапето в сгъвките и то полетя към празното легло, като го повлече със себе си. Капитанът успя да извърти дулото на револвера, дори докато доведеният му син беше стиснал китката му с две ръце — задъхан и ругаещ. Хлапето набързо смени тактиката и започна да се моли.
— Моля те, недей, недей. Мамо, помощ. Не, не, не. Проклет да си…
Хансън се прицели по-добре и застреля Джейсън в гърдите.
Хлапето зяпна като риба на сухо, но продължаваше да стиска китката му в опит да избегне втори изстрел. Хансън натисна окървавените му гърди с коляно, извади последния въздух от дробовете му и освободи дясната си ръка от отслабващата хватка.
— Татко… — прошепна раненият тийнейджър.
Хансън поклати глава… не… опря дулото в челото му и натисна спусъка.
Задъхан, останал без въздух и разтреперан от борбата, той отиде в банята в гостната. Някак си беше успял да запази палтото и панталоните си чисти от кръвта и мозъка. Черните му обувки обаче бяха изпръскани. Използва една от сините кърпи, за да ги почисти, след което изми лицето и ръцете си и ги подсуши с друга кърпа.
В гостната беше истински хаос — дрешникът беше разместен, огледалото — счупено, а зелената кувертюра на едно от леглата бе намачкана под мъртвото тяло на Джейсън. Устата на хлапето още беше широко отворена, сякаш в мълчалив писък. Хансън отиде до прозореца и огледа положението навън, но всъщност не се тревожеше, че някой от съседите е чул нещо. Къщите бяха прекалено далеч една от друга и бяха изолирани благодарение на тежката зима.
Снегът се беше усилил, а небето на запад бе потъмняло. Диксън, ирландският им сетер, бягаше напред-назад на пътеката.
Хансън се почувства по-лек, с по-ясно съзнание и изпълнен с енергия, сякаш беше направил доста добра тренировка във фитнеса. Най-лошото се беше случило — откраднаха му куфара със сувенирите — но все още разполагаше с варианти. Джеймс Б. Хансън беше прекалено интелигентен, за да не разполага с резервни планове на резервните си планове. Беше изправен пред провал — един от най-страшните, които бе преживявал — но отдавна очакваше някой да открие, че се представя под фалшива самоличност, както и цялата поредица от псевдоними и престъпления. Един пластичен хирург беше готов да го преобрази в Торонто, след което да започне нов живот във Ванкувър.
Но първо трябваше да се погрижи за подробностите. Много лошо, че крадецът — Курц или някой друг — беше откраднал експлозивите му. Те щяха да опустошат тази част от къщата и на всеки екип от криминолози щяха да са му необходими седмици, дори месеци, за да разгадаят какво се беше случило тук. Но дори един обикновен пожар щеше да му осигури достатъчно време. Особено ако намереха и задължителното трето тяло в къщата.
Хансън въздъхна огорчен, че ще изгуби толкова много време, излезе навън, заключи вратата след себе си, качи се в големия си кадилак и потегли към хладилния склад. Там взе всичките пари от чувалите с трупове, избра тяло номер 4 от рафтовете, хвърли го в багажника на джипа си и пое към дома си, като гледаше да не превишава позволената скорост в този силен сняг. Мина покрай няколко снегорина, които чистеха, но почти нямаше движение по пътя. Явно Дона беше права, че училищата затварят рано днес.
Къщата беше в същото състояние, в каквото я беше оставил. Хансън прибра кадилака в гаража, пусна кучето Диксън вътре и затвори вратата на гаража, преди да понесе трупа нагоре по стълбите, да го извади от чувала и да го сложи на леглото до Дона. Трупът беше в дрехите, с които го бе убил преди две години, но Хансън отвори гардероба си и извади сако от туид, което никога не беше харесвал особено. Ръцете на мъртвия бяха замръзнали, затова само наметна сакото около раменете му. Също така си свали ролекса и го сложи на китката му. Сети се, че ще има нужда от часовник, затова свали този на Джейсън и го прибра в джоба на панталоните си.
Донесе петте туби с бензин, които държеше в гаража. Да изгори мястото сега и да си тръгне завинаги? Предпазливостта му казваше, че трябва да го направи, но все още имаше някои проблеми за разрешаване. Щеше да се нуждае от някои неща от къщата — навярно част от оръжията — но нямаше време, за да ги вземе сега.
Хансън остави тубите с бензин при Диксън в дневната. Внимателно заключи къщата, извади кадилака от гаража, затвори с дистанционното вратата му и потегли към центъра, за да подхвърли .38-калибровия револвер в хотелската стая на Курц.