Доналд Рафърти се радваше да се разкара от болницата.
Беше със счупена китка, с натъртвания на ребрата и корема и с превързана глава. Лекото сътресение все още му причиняваше адска болка, но беше наясно, че положението щеше да стане изключително тежко за него, ако не се разкараше бързо от болницата и от града.
Рафърти извади голям късмет с обвинението за сексуален тормоз над дете. Той възмутено отрече всичко пред ченгетата, когато го разпитаха, като отбеляза, че осиновената му дъщеря Рейчъл е като всички тийнейджъри — трудно се оправя с нея, тъй като постоянно лъже и обвинява другите за собствените си проблеми — и че не е направил нищо друго, освен да отиде на онази автобусна спирка късно през нощта, за да я прибере, след като беше избягала. Страхувал се, каза на ченгетата Рафърти, че взема наркотици. Двамата се скарали, защото на нея не ѝ харесвала идеята той да се ожени отново, макар че майка ѝ била мъртва вече от дванадесет години, и все още му била ядосана в колата, когато попаднал на поледица и автомобилът поднесъл на „Кенсингтън“.
Да, призна Рафърти пред ченгетата — макар и след като резултатите за алкохол в кръвта вече бяха излезли — той употребил алкохол същата вечер у дома — по дяволите, побъркал се от тревога за Рейчъл, защо да не удари няколко питиета — но какво трябвало да направи, след като му се обадила от автобусната спирка в 2:30 часа, да я остави ли? Не, пиенето не било причината за катастрофата — проклетата снежна буря и поледицата били виновни.
За негово щастие, когато Рейчъл дошла в съзнание в интензивното отделение, ченгетата разпитали и нея и тя оттеглила обвиненията си, че Рафърти се е опитал да я изнасили. Изглеждала объркана пред полицаите, явно от анестезията и болката от операцията. Но в крайна сметка се отказала от обвиненията, които отправила пред медиците, докато пожарникарите я вадили от останките на хондата.
Рафърти се почувства реабилитиран. Мамка му, въобще не беше направил опит да я изнасили. Просто момичето носеше пижама с два размера по-малка от нейния, когато слезе в кухнята, за да похапне торта, а той пиеше цяла вечер, разстроен от факта, че през следващите два уикенда нямаше да се види с Диди. Направи дребната грешка да застане зад Рейчъл, която стоеше пред плота, и да прокара ръце по набъбващите ѝ гърди, стомаха и бедрата.
Докато чакаше в салона на болницата таксито му да пристигне, Рафърти се възбуди при спомена въпреки болката и болкоуспокоителните. Съжаляваше, че пиклата беше изпищяла, бе се прибрала в стаята си и бе заключила вратата. Оказа се, че беше излязла през прозореца и слязла по перголата на гаража, а той стоеше като някакъв тъпанар в коридора и заплашваше да изкърти вратата от пантите ѝ, ако не се опомнеше. Рейчъл се беше качила на последния автобус от Локпорт до градската гара, но тогава осъзнала, че не разполага с необходимите пари да напусне Бъфало. Плачеща, премръзнала — успяла да си вземе само един пуловер — най-накрая му се обади. Този факт накара Рафърти да се усмихне. Момичето нямаше при кого другиго да отиде. Вероятно поради тази причина беше оттеглило обвиненията си. Ако искаше да има дом, трябваше да се прибере при него.
Принципно Рафърти щеше да се изправи пред обвинението си за шофиране в нетрезво състояние и да си понесе наказанието, но когато една от сестрите — не онази кучка Гейл Някаква си, която наглеждаше Рейчъл и го гледаше като амфибия, а другата, хубавичката — му каза, че брат му се е отбил да го види на сутринта след катастрофата, кръвта му буквално замръзна. Брат му излежаваше присъда в затвора в Индиана. От описанието на сестрата този човек много приличаше на Джо Курц.
Време беше да напусне града за известно време.
Рафърти се обади на Диди в Хамилтън, Онтарио, и ѝ каза да си докара целулитния задник тук, за да го вземе, но тя не можеше да си тръгне от работа преди пет часа и започна да му се оплаква от приближаващата от езерото буря, така че нямаше начин да я чака. Помоли сестрата да му повика такси, с което смяташе да отиде в Локпорт, да си опакова някои неща — включително онзи .357-калибров „Магнум“ който си купи, след като задникът Курц го заплаши — и да излезе в кратка ваканция. Рафърти съжаляваше, че Рейчъл е била наранена в катастрофата — не ѝ мислеше лошото, но ако не можеше да си държи езика зад зъбите за нещо толкова дребно, е, мамка му, вероятно същото щеше да се повтори в бъдеще и тя пак щеше да го изпорти на ченгетата. А той искаше само малко да я опипа, да я помачка, може би дори да му направи свирка, какво толкова, нямаше да ѝ отнеме девствеността. Рано или късно трябваше да порасне. Или пък не.