— Здрасти, Дони — поздрави го мъжът.
Рафърти мразеше да го наричат „Дони“.
— Курц — сети се най-накрая той. — Курц.
Онзи кимна.
— Смятах, че си в затвора, задник — каза Рафърти.
— Както виждаш, сега не съм.
Рафърти примига, за да си проясни зрението.
— Ако беше в някой друг щат, щяха да те изпържат на електрическия стол… или да ти бият смъртоносна инжекция. За убийство.
Курц се усмихна.
— Непредумишлено убийство. — Той се беше облегнал на капака на хондата, но сега се изправи и направи крачка към Рафърти.
Онзи отстъпи назад по хлъзгавия паркинг. Отново валеше.
— Какво, да го вземат мътните, искаш, Курц?
— Да спреш да пиеш в дните, в които караш Рейчъл някъде — отвърна той. Гласът му беше спокоен, но твърд.
Рафърти се засмя, но видимо беше изнервен.
— Рейчъл? Не ми казвай, че ти дреме за Рейчъл. За четиринадесет години не изпрати дори шибана картичка на хлапето.
— Дванадесет години — поправи го Курц.
— Тя е моя — отвърна провлечено Рафърти. — Така каза съдът. Всичко е законно. Аз бях съпругът на Саманта, по-точно бившият ѝ съпруг, и Саманта искаше момичето да остане при мен.
— Сам не е искала друг освен нея да се грижи за Рейчъл — отвърна Курц и направи още една крачка към събеседника си.
Рафърти отстъпи с три крачки.
— Сам не беше планирала да умира — продължи бившият частен детектив.
Онзи се присмя на думите му.
— Тя умря заради теб, Курц. Заради теб и оная шибана работа. — Той най-накрая намери ключовете си и ги стисна така, че да щръкнат между пръстите му. Сега гневът му беше примесен със страх. Можеше да се справи с този кучи син. — Дошъл си, за да създаваш неприятности ли, Курц?
Бившият частен детектив не отделяше поглед от Рафърти.
— Защото ако е така — продължи онзи с по-силен и по-уверен глас, — ще кажа на надзорника ти, че ме тормозиш и ме заплашваш, мен и Рейчъл… След дванадесет години в „Атика“ човек не знае какви извратени апетити си развил.
В този момент нещо проблесна в очите на Джо Курц и Рафърти отстъпи с четири крачки назад, докато почти не докосна вратата на бара.
— Ако ми направиш нещо, Курц, ще те пратя толкова бързо в затвора…
— Ако отново караш Рейчъл в пияно състояние — прекъсна го любезно той, — ще те нараня, Дони. — Направи още една крачка напред и Рафърти бързо отвори вратата на заведението, готов да влезе вътре, където барманът — Карл — можеше да извади рязаната си пушка изпод бара.
Курц повече не погледна Доналд Рафърти. Мина покрай него, тръгна по „Бродуей“ и се изгуби в силния сняг.
4
Курц седеше в затъмнения и задимен клуб „Блус Франклин“ и си мислеше за информацията, която Пруно му даде за Анджелина Фарино, и какво можеше да означава тя. Мислеше си и за двамата детективи от отдел „Убийства“ в колата без отличителни знаци, които го проследиха дотук. Това не беше първият път, в който му се лепваха през изминалите няколко седмици.
„Блус Франклин“ се намираше на „Франклин стрийт“ малко по-надолу от „Рю Франклин Кофихаус“ и беше вторият най-стар клуб за блус и джаз в Бъфало. Обещаващите таланти се появяваха на сцената му по пътя си нагоре и след това се завръщаха без много шум, когато станеха известни изпълнители. Тази вечер щяха да се изявят един местен джаз пианист на име Коу Пиърс и квартетът му. Мястото беше наполовина пълно и хората бяха позаспали, но Курц се настани на обичайната си малка маса, която беше най-далеч от вратата, и седна с гръб към стената. Съседните маси бяха празни. От време на време собственикът и барман на заведението, Татко Брус Уолъс, и внучката му Руби идваха да си разменят някоя дума с него и да проверят дали не иска още една бира. Не искаше. Той беше дошъл заради музиката, а не заради пиячката.
Курц не очакваше приятелят на Пруно, господин Джон Уелингтън Фриърс, да се появи. Пруно като че ли познаваше всички в Бъфало — от десетината улични информатори, които използваше, докато работеше като частен детектив, бездомникът беше истински диамант — но се съмняваше някой от приятелите му да е достатъчно трезвен или представителен, за да дойде в „Блус Франклин“.
Анджелина Фарино. Освен Малкия Скаг — известен като Стивън или Стиви на семейството си — тя беше единственото оцеляло дете на мъртвия Дон Фарино. По-голямата ѝ сестра — споминалата се София Фарино — беше станала жертва на собствените си амбиции. Всички познати на Курц смятаха, че Анджелина се отвратила толкова много от бизнеса на семейство Фарино, че преди повече от пет години заминала за Италия, вероятно за да постъпи в метох. Според Пруно това не беше точно така. Очевидно оцелялата госпожица Фарино се оказала по-амбициозна от братята и сестра си и в действителност се върнала при семейството си в Сицилия, за да навлезе в престъпния бизнес, като същевременно защитила магистърска степен по специалност „Бизнес администрация“ в университет в Рим. Също така се омъжила два пъти, докато била там — първо за млад сицилианец от известна фамилия на Коза Ностра, който сам се напъхал в лапите на смъртта, а след това за възрастен италиански благородник, граф Пиетро Адолфо Ферара. Информацията за граф Ферара беше мъглява, а версиите — различни. Според една от тях той бил мъртъв, според друга се пенсионирал, а според трета станал отшелник. Може би се бяха развели с Анджелина, преди тя да се върне тук, но вероятно не бяха.