След обяда излезе на студения и ветровит западен балкон, за да си прочисти главата. След няколко минути Арлен се присъедини към него и запали цигара „Марлборо“.
— Можеш ли да повярваш, Джо? Тя е дъщеря на дон на мафията, но не позволява да се пуши в апартамента ѝ. В какво се превръща Коза Ностра?
Курц не отговори. Небето на северозапад беше черно като изтъкано от нощ покривало, пъплещо към града. Лампите на пристанището и алеите вече бяха пуснати.
— За Рафърти ли мислиш? — попита секретарката.
Курц кимна.
— Може ли да поговорим за Рейчъл, Джо?
Той нито отговори, нито я погледна.
— Гейл каза, че днес има известно подобрение. Държат я упоена през повечето време и я наблюдават да не направи инфекция заради отстранения бъбрек. Дори да има драстично подобрение при нея, пак ще минат няколко седмици — може би около месец и половина — преди да я изпишат от болницата. След това ще се нуждае от специални грижи у дома.
Курц я погледна.
— Аха? И?
— Знам, че няма да позволиш Рейчъл да бъде пратена в приемно семейство, Джо.
Нямаше нужда да отговаря, за да покаже, че е съгласен с това.
— Познавам те от много време и знам, че не си от хората, които се церемонят. Добър пример е тази ситуация с Хансън. Никога не се церемониш. Сега обаче трябва да го направиш.
— Как? — По лицето му падаха малки ледени капчици.
— Аз не мога да стана настойница на Рейчъл… Вече имах свое дете, дадох всичко от себе си в отглеждането му и после скърбих за смъртта му. Но Гейл винаги е искала да има дете. Това беше една от основните причини двамата с Чарли да скъсат… тази и фактът, че Чарли беше пълен задник.
— Гейл… да осинови Рейчъл? — Гласът на Курц беше напрегнат.
— Не е нужно да е пълно осиновяване — каза Арлен. — Рейчъл е на четиринадесет. Има нужда от назначен от съда настойник, докато навърши осемнадесет. Този вариант ще е перфектен за Гейл.
— Гейл е неомъжена.
— Това не е от толкова голямо значение за настойниците. А и тя има приятели в социалните служби и в „Ниагара Фронтиър Адопшън Опшън“ и познава някои адвокати, които се занимават с детски права. Зълва ми е отлична медицинска сестра — помниш, че специалността ѝ е детска хирургия — и разполага с много свободно време.
Курц погледна приближаващата буря.
— Ще можеш да прекарваш време с нея, Джо. С Рейчъл. Ще имаш възможност да я опознаеш. И тя да те опознае. Един ден ще ѝ разкажеш…
Курц я погледна. Арлен млъкна, дръпна си от цигарата и срещна погледа му.
— Кажи ми, че ще си помислиш за това, Джо.
Той влезе обратно в пентхауса през плъзгащите се врати.
Хансън мина по моста за Гранд Айлънд и се насочи към имението на Емилио Гонзага. Охранителите на портата се изумиха, когато им показа значката си и им каза, че е дошъл, за да се види с господин Гонзага. Те комуникираха с главната къща по портативни радиостанции, претърсиха го обстойно, за да се уверят, че не носи подслушвателни устройства, отнеха му служебния глок — той беше скрил .38-калибровия револвер под предната седалка — качиха го в черен „Шевролет Събърбън“ и го заведоха в главната къща, където го претърсиха отново и го оставиха да чака в голяма библиотека, където имаше стотици подвързани с кожа книги, които изглеждаха неотваряни. Двама бодигардове — единият беше азиатец с абсолютно празно изражение на гладкото си лице — стояха до стената в другия край с отпуснати до телата си ръце.
След малко Гонзага влезе в помещението с кубинска пура в уста. Хансън се изуми колко грозен беше този дон на средна възраст. Приличаше на крастава жаба, превърната в човек, с устата на Едуард Г. Робинсън15, но лишен от хумора.
— Капитан Милуърт.
— Господин Гонзага.
Никой от двамата не протегна ръка, за да се ръкуват. Гонзага остана прав, а Хансън — седнал. Гледаха се един друг.
— Желаете ли нещо, детектив?
— Трябва да говоря с вас, дон Гонзага.
Високият грозен мъж направи жест с пурата си.
— Плащали сте на предшественика ми — започна капитанът. — Изпратихте ми чек миналия декември. Дадох го за благотворителност. Нямам нужда от парите ви.
Гонзага повдигна една от гъстите си черни вежди.
— Дошли сте в шибаната снежна буря, за да ми кажете това?
— Дойдох в тази снежна буря, за да ви кажа, че имам нужда от нещо по-важно и че мога да ви дам друго, още по-добро.
Гонзага зачака. Хансън погледна телохранителите. Мафиотът сви рамене и не им каза да се махнат.
15
Едуард Е Робинсън (1893-1973) — роден в Румъния под името Емануел Голденберг американски актьор от златната епоха на Холивуд. През 1999 г. Американският филмов институт включва Робинсън под номер 24 в класацията на най-големите звезди мъже на класическото холивудско кино.