Капитанът извади снимка на Джо Курц, която беше взел от досието му.
— Искам този човек мъртъв. Или ако трябва да бъда по-конкретен, имам нужда от помощ, за да го убия.
Гонзага се усмихна.
— Милуърт, ако носите подслушвателно устройство, което хората ми някак си са пропуснали, ще ви убия собственоръчно.
Хансън сви рамене.
— Претърсиха ме два пъти. Нямам никакви подслушвателни устройства. Но дори да имам, казаното от мен е престъпление само по себе си — да ви увещавам да ми станете съучастник в убийство.
— Говорим и за подвеждане — добави Гонзага. Начинът, по който говореше донът, накара Хансън да си помисли, че човешкият език не му беше роден.
— Да — съгласи се капитанът.
— Какво ще получа аз при тази хипотетична взаимна услуга, детектив Милуърт?
— Всъщност съм капитан Милуърт — отвърна Хансън. — От отдел „Убийства“. И ще получите дългогодишни услуги, които иначе не можете да си купите.
— В какво ще се състоят те? — попита Гонзага, като с този си въпрос искаше да отбележи, че вече получаваше всяка една услуга, която полицията на Бъфало можеше да му предложи.
— В безнаказаност.
— Без… какво? — Емилио Гонзага извади голямата пура от устата си и на Хансън му заприлича на жаба, която се бореше с лайно.
— В безнаказаност, дон Гонзага. Не само че няма да бъдете арестуван, когато извършите убийство, но няма да бъдете подлаган също така на сериозни разследвания. Ще имате карта, която ви пази от затвора, без дори да съществува опция да влезете в него. И не говоря само за отдел „Убийства“, но и за „Наркотици“, „Порок“… всички по веригата.
Гонзага запали отново пурата си и сбръчка чело. Той беше от хората, които обичаха да се правят, че мислят. Най-накрая Хансън видя, че лампичката над главата на жабока светна, когато осъзна какво му се предлага.
— Ще пазарувам само от едно място — каза донът.
— А аз ще бъда вашият доверен „Уолмарт“ — съгласи се капитанът.
— Значи сте адски сигурен, че ще станете началник на полицията?
— Несъмнено — каза той и побърза да добави, когато челото на жабока се сбръчка отново: — Няма никакво съмнение, сър. Междувременно ще се погрижа отдел „Убийства“ да не започва никакво разследване срещу вас.
— В замяна на убийството на един човек?
— В замяна на помощ за убийството на един човек.
— Кога?
— Ще се срещна с него на старата гара в полунощ. Това означава, че ще е там около десет часа.
— Този тип ми изглежда адски познат, но не мога да се сетя откъде — каза Гонзага, когато погледна снимката отново. — Мики.
Азиатецът се отлепи от стената.
— Познаваш ли този тип?
— Това е Хауърд Конуей. — Гласът на мъжа беше спокоен като походката му и много тих, но от думите му на Хансън му се замая главата и за втори път през този ден видя черни точки пред очите си.
Курц си е играл с мен. Ако знае името на Хауърд, значи вече го е убил. Но защо го е казал на Гонзага? Дали не бяха предвидили и този ход?
— Аха — отвърна Гонзага. — Новият шибан бодигард на Анджи Фарино. — Той размаха снимката пред Хансън. — Какво става тук? Защо сте погнали тази птичка от „Рейфърд“?
— Той не е бивш затворник от „Рейфърд“ — отвърна спокойно капитанът и примига няколко пъти, за да изгони черните точки, но в същото време се опитваше да не изглежда обезпокоен. — Той е бивш затворник от „Атика“ на име Джо Курц.
Донът погледна азиатеца.
— Курц. Курц. Къде сме чували това име, Мики?
— Преди да изчезне, Лео, нашият човек в лагера им, ни каза, че Малкия Скаг е дал малко жълти стотинки, за да убие бивш частен детектив на име Курц — обясни бодигардът, без да проявява пресилена почтителност към Гонзага.
Донът сбръчка още повече чело.
— Защо ѝ е на Анджи да наема някакъв тип, който брат ѝ иска да затрие?
— Тя си има собствени планове — отвърна Хансън. — И се обзалагам, че вие не влизате в тях, господин Гонзага.
— Колко човека ви трябват? — изсумтя донът.
— Нямам претенции. Колкото по-малко, толкова по-добре. Искам обаче да са най-добрите. Нуждая се от гаранция, че Курц — и всеки, който доведе със себе си — няма да напуснат онази гара живи. Разполагате ли с толкова добри хора, че да можете да ми дадете такава гаранция?
Емилио Гонзага се усмихна широко и показа големи конски зъби, които приличаха на пожълтяла слонова кост.
— Мики?
Мики Кий не се усмихна. Но кимна.
— Курц каза полунощ, но ще е там по-рано — обясни Хансън на убиеца. — Аз ще отида в осем с още двама мъже. Ще е тъмно в онази гара. Гледай да не ни сбъркаш с Курц. Можеш ли да стигнеш дотам в тази буря?