Емилио Гонзага извади пурата и се разсмя, а от устата му захвърча слюнка.
— Мики има шибан „Хамър“.
32
Следобедът и ранната вечер в „Марина Тауър“ бяха странно приятни и някак си елегично спокойни.
Курц беше научил думата „елегично“ от редовната кореспонденция с Пруно, докато беше в „Атика“. Преди да влезе в затвора, бе получил списък с двеста книги от бездомника, които трябваше да прочете, за да започне обучението си. Курц изчете всичките, като първата беше „Илиада“, а последната — „Капиталът“. Най-много му хареса Шекспир. Четеше всяка от пиесите му по седмица. Имаше предчувствието, че преди да свърши нощта, изоставената гара на Бъфало щеше да прилича на последното действие от „Тит Андроник“.
След обяда с чили Фриърс беше отишъл в единия край на голямата дневна на пентхауса, за да настрои цигулката си, а Арлен го помоли да изсвири нещо. Той само се беше усмихнал и поклатил глава, но Анджелина се присъедини към молбата. След това — изненадващо — същото стори и Марко и това накара дори Курц да вдигне поглед от прозореца.
Всички насядаха по канапета и столове, а Джон Уелингтън Фриърс отиде в средата на помещението, извади ленена кърпичка от джоба на сакото си и я сложи на подбрадника на изключително скъпия си инструмент. Застана почти на пръсти с вдигнат лък и започна да свири.
За изненада на Курц, произведението не беше класическо. Фриърс засвири мелодията от „Списъкът на Шиндлер“. Протяжните и жални пасажи като че ли замираха с въздишка, а затихващите части заехтяваха в студените прозорци като приглушените писъци на децата, натъпкани във влакове, пътуващи за Аушвиц. Когато приключи, никой не аплодира, нито помръдна. Чуваше се единствено снегът в стъклата и тихото подсмърчане на Арлен.
Фриърс взе титаниевия куфар със снимките на Хансън и отиде в библиотеката. Анджелина си наля щедра доза уиски. Курц се върна на прозореца, за да наблюдава бурята и сгъстяващия се мрак.
Курц се срещна с Анджелина в частния ѝ кабинет в северозападната част на пентхауса.
— Какво ще се случи тази вечер? — попита го тя.
Той вдигна ръка.
— Подложих Хансън на изнудване. Ще се срещнем тази вечер в полунощ. Подозирам, че той ще отиде по-рано.
— Ще вземеш ли парите, ако ги донесе?
— Няма да ги донесе.
— Значи ще го убиеш.
— Все още не знам.
Анджелина повдигна черната си вежда. Курц се приближи до нея и седна на ръба на модерното ѝ бюро от палисандрово дърво.
— Ще те попитам още веднъж: какви са ти целите? Какво се опитваш да извлечеш от цялата тази лайняна каша?
Тя го изгледа.
— Знаеш какво искам.
— Гонзага мъртъв — отвърна Курц. — Брат ти… неутрализиран. Какво още?
— Иска ми се един ден да възстановя фамилията ни и да променя някои неща. Междувременно ще стана най-добрият крадец в Ню Йорк.
— И трябва да те оставят на мира, за да направиш тези две неща.
— Да.
— Ако ти помогна да си постигнеш целите, ще ми се махнеш ли от главата след това, мамка му?
Анджелина Фарино Ферара се поколеба само секунда.
— Да.
— Принтира ли списъка, за който те помолих? — попита Курц.
Жената отвори едно чекмедже и извади три листа, хванати с телбод. На всеки от тях имаше колони с имена и суми в долари.
— Не можем да използваме това за нищо — каза тя. — Ако го пусна, Петте фамилии ще ме убият до седмица. Ако ти го пуснеш, ще си мъртъв до ден.
— Нито ти, нито аз ще го пускаме — отвърна Курц и ѝ разказа последната версия на плановете си.
— Господи — прошепна Анджелина. — Какво ти трябва за тази вечер?
— Транспорт. Имаш ли две радиостанции тип „уоки-токи“? От онези със слушалките? Не са задължителни, но могат да влязат в употреба.
— Разбира се. Но обхватът им е до два километра или нещо такова.
— Ще свършат работа.
— Нещо друго?
— Онзи чифт белезници, който използва върху Марко.
— Нещо друго?
— Марко. Имам да нося тежък багаж.
— Ще му дадеш ли оръжие?
Курц поклати глава.
— Може да си вземе нож, ако желае. Не го карам да влиза в престрелка, така че няма нужда да е въоръжен. Вероятно ще има достатъчно оръжия в мрака на гарата.
— Какво друго?
— Термобельо — отвърна той. — Дълго термобельо, ако можеш да намериш такова.
— Шегуваш се.
Курц поклати глава.
— Може да се наложи да чакаме доста дълго време, а там ще е студено като във фризер.
Курц отиде в библиотеката, където Джон Уелингтън Фриърс седеше на стол „Имс“ с отворен куфар на табуретката пред него, а снимките на мъртвите деца отразяваха светлината от меката халогенна лампа. Вероятно на една от тях беше трупът на дъщерята му Кристъл, но Джо нито погледна, нито попита.