— Може ли да поговорим за минута?
Фриърс кимна. Курц седна на втория стол „Имс“ срещу него.
— Трябва да изясним онова, което е на път да се случи с Хансън — започна той, — но първо имам един личен въпрос.
— Давайте, господин Курц.
— Видях досието ви. И медицинския ви картон. Арлен намери информацията по необичайни канали.
— Ах — отвърна Фриърс, — рака. Искате да знаете за рака.
— Не. Любопитен съм за двете ви ходения до Виетнам през шейсет и осма.
Фриърс примига объркано и се усмихна.
— Защо, за бога, се интересувате от тази тема, господин Курц? Тогава бяхме във война. Бях млад мъж. Стотици хиляди млади мъже служеха.
— Стотици хиляди мъже са били свикани. Вие сте влезли доброволно в армията и сте били обучен за инженер със специалност обезвредяване на взривни устройства. Защо, за бога?
Фриърс продължаваше да се усмихва едва.
— Защо съм специализирал в тази област ли?
— Не. Защо въобще сте се записали доброволно? Вече сте били в Принстън две години, след което сте се преместили и сте завършили Джулиард. Имали сте висок успех, проверих. Не е било нужно въобще да ходите в армията. Но сте го направили доброволно. Рискували сте живота си.
— И ръцете си — отвърна цигуларят и изпъна пръсти под светлината на халогенната лампа. — Те бяха много по-важни за мен от живота ми по онова време.
— Тогава защо сте отишли?
Фриърс почеса късата си къдрава брада.
— Ако се опитам да ви обясня, господин Курц, рискувам да ви отегча.
— Имам малко време.
— Добре. Отидох да уча в Принстън с идеята да изучавам философия и етика. Един от преподавателите ми там беше доктор Фредерик.
— Пруно.
Цигуларят го дари с измъчена физиономия.
— Да. По време на първата ми година в „Принстън“ доктор Фредерик сподели с мен за своето проучване, което провеждаше с професор от „Харвард“ на име Лорънс Колбърг. Чувал ли сте за него?
— Не.
— Повечето хора не са. Професор Колбърг и професор Фредерик тъкмо бяха започнали проучването си, с което да проверят теорията на Колбърг, че човешките същества преминават през етапи на морално развитие точно както минават през етапите на развитието от теорията на Пиаже. Чували ли сте за Жан Пиаже?
— Не.
— Няма значение. Пиаже е доказал, че всички деца преминават през различни етапи на развитие — че започват да взаимодействат с другите на възрастта, в която посещават детска градина — а Лорънс Колбърг заяви, че хората — не само децата, а всички хора — също така преминават през отделни етапи на морално развитие. Тъй като професор Фредерик преподаваше философия и етика, той живо се интересуваше от ранните проучвания на Колбърг и с това се занимаваше нашият курс.
— Добре.
Фриърс си пое глътка въздух, погледна отвратителните снимки на табуретката, прибра ги в куфара и го затвори.
— Колбърг специфицира шест етапа на морално развитие. Първият се състои в избягване на наказанията. Според него моралните граници са поставени, за да се избягва болката. Това се доближава до моралното развитие на дъждовен червей. Всички познаваме възрастни, които са спрели развитието си на Първи етап.
— Да — съгласи се Курц.
— Вторият етап представлява груба форма на морална преценка, мотивирана от нуждата за задоволяване на собствените желания на индивида — продължи цигуларят. — Третият етап понякога бива наричан ориентация „Добро момче — Добро момиче“ — това е нуждата да се избягва отхвърлянето или неодобрението от страна на другите.
Курц кимна и се помести на стола си. Пистолетът му се врязваше в хълбока му.
— Четвъртият етап е закон и ред — продължи Фриърс. — Хората са еволюирали до такова морално равнище, че за тях е абсолютно наложително да не бъдат критикувани от авторитетна фигура. Понякога жителите на цели страни изглеждат като съставени от Четвърти етап и по-нисши хора.
— Нацистка Германия — предположи Курц.
— Точно. В Петия етап индивидите изглеждат мотивирани от силната нужда да спазват социалния ред и наложените закони. Законът се превръща в мерило, в морален императив сам по себе си.
— Пазители на гражданските свободи, които позволяват на нацистите да направят манифестация в Скоки16 — каза Курц.
Джон Уелингтън Фриърс потри брадичката си през брадата си и изгледа събеседника си продължително, сякаш го преценяваше.