— Да — отговори най-накрая той.
— Петият етап най-висшият ли е? — попита Курц.
Цигуларят поклати глава.
— Не и според проучването на професор Колбърг и професор Фредерик. Индивидите от Шестия етап вземат морални решения на база собствената си съвест в опит тя да резонира с определени общи етични норми… дори когато подобни решения заобикалят съществуващите закони. Хубави примери за това са опозицията срещу войната с Мексико от страна на Хенри Дейвид Торо и Маршовете от Селма до Монтгомъри през шейсетте години.
Курц кимна.
— Професор Фредерик твърдеше, че САЩ са основани от умове от Шести етап — обясни Фриърс, — защитавани и пазени от индивиди от Пети етап и населени от Четвърти етап и по-нисши. Разбирате ли за какво говоря?
— Естествено, само дето не ми е ясно какво общо има с напускането ви на Джулиард и заминаването ви за Виетнам.
Фриърс се усмихна.
— По онова време тази идея за морално развитие беше много важна за мен, господин Курц. Мечтата на Лорънс Колбърг беше да намери индивид от Седми етап.
— Кой трябваше да е такъв? Исус Христос ли?
— Точно — съгласи се цигуларят без никаква следа от ирония в гласа си… — Или Ганди. Сократ. Буда. Някой, който може да откликва единствено на всеобщите морални императиви. Самите те не са имали избор. Обикновено останалите от нас реагират, като убиват такива хора.
— Като отравяне с бучиниш — каза Курц. Едно от задължителните четива, дадени му от Пруно, бяха диалозите на Платон17.
— Да. — Фриърс сложи дългите си и фини пръсти на металния куфар. — Лорънс Колбърг така и не откри индивид от Седми етап.
Изненада, помисли си Курц.
— Но намери нещо друго, господин Курц. Проучването му установи, че много хора, които се разхождат по улиците, могат да бъдат класифицирани като Нулев етап. Моралното им развитие не е еволюирало дори до нивото, в което да избягват болката и наказанието, ако прищевките им диктуват друго. Страданието на другите хора не означава нищо за тях. Клиничният термин е „социопат“, но истинското определение е „чудовище“.
Курц забеляза, че пръстите на Фриърс се напрегнаха върху куфара, сякаш се опитваше да го държи затворен.
— На Колбърг и Пруно им е трябвало да направят университетско проучване, за да стигнат до този извод? Можех да им го кажа, когато бях на пет години.
Цигуларят кимна.
— Колбърг се самоуби през осемдесет и седма — влязъл в някакво блато и се удавил. Някои от учениците му твърдяха, че не е можел да се примири с мисълта, че такива същества живеят сред нас.
— Искате да ми кажете, че сте отишли във Виетнам, за да разберете на кое стъпало от стълбицата на Колбърг се намирате — констатира Курц.
Джон Уелингтън Фриърс го погледна в очите.
— Да.
— И какво стана?
Чернокожият музикант се усмихна.
— Установих, че пръстите на един млад цигулар са много добри в обезвредяването на бомби и взривни устройства. — Той се наведе напред. — За какво друго искахте да говорим, господин Курц?
— За Хансън.
— Да? — Фриърс насочи цялото си внимание в него.
— Не мисля, че той вече си е плюл на петите, но скоро ще го направи. Много скоро. Точно сега мисля, че изчаква няколко часа просто защото съм фактор, който не разбира. Мизерното копеле е толкова умно, че изглупява… защото смята, че разбира всичко. Докато смята, че сме с една крачка пред него, се навърта наоколо, за да види какво, по дяволите, ще се случи… но няма да се бави много. Навярно още няколко часа.
— Да.
— Та, господин Фриърс, ето как виждам аз нещата. Можем да завършим тази игра по един от три начина. Мисля, че вие трябва да решите по кой точно.
Цигуларят кимна мълчаливо.
— Първият — започна Курц — е да предадем куфара на властите и да ги оставим те да се оправят с господин Джеймс Б. Хансън. Начинът му на действие е разкрит, така че той няма да продължи да убива по него, а ще го промени. И просто ще бяга.
— Да — съгласи се Фриърс.
— Но това може да продължи месеци, дори години, в които ченгетата ще му дишат прахта. А след като го арестуват, съдебното му дело ще продължи месеци или години. След делото ще обжалва още няколко години. Вие не разполагате с цялото това време. Не мисля, че ракът ще ви позволи да живеете още много седмици.
— Така е. Какво е второто ви предложение, господин Курц?
— Да убия Хансън. Тази вечер.
Фриърс кимна.
— А третото?
Курц му го каза. Цигуларят го изслуша, след което се отпусна в стола „Имс“ и си затвори очите, сякаш беше много, много изморен.
17
Сократ е осъден на смърт чрез отравяне с бучиниш. Неговият ученик Платон създава поредица от диалози, в които учителят му е главен герой.