Дебелакът изсумтя, но изпълни нареждането, докато колегите му хвърляха бронежилетките, автоматите и шлемовете на задната седалка на кадилака.
— Добре — каза Хансън, извади .38-калибровия револвер от джоба на палтото си и застана на пост, докато Майърс си сваляше тактическата екипировка. Навън имаше достатъчно светлина, за да може капитанът да види ухилената физиономия на дебелака, който въпреки студа и снега бършеше пот от лицето си.
— Това беше адски странно, мамка му — каза Майърс.
— Колко пъти да те моля да не ругаеш? — попита Хансън и застреля ченгето в челото.
Брубейкър започна да опипва якето си за пистолета, но капитанът имаше достатъчно време, за да стреля два пъти — първо го уцели във врата, а после в гърбицата на носа.
Издърпа телата настрани от пътя, за да може да изкара на заден ход кадилака на улицата, след което претърси телата им, за да си вземе двата плика с пари.
Хансън, чието дишане се беше успокоило, погледна назад към далечната кула и гарата. Не забеляза никакво движение наоколо. Ако Мики Кий въобще се беше появил, трябваше да се оправя сам. Хансън седна в големия джип и изпита известно съжаление, че нямаше да разбере каква игра играеха Джо Курц и Джон Уелингтън Фриърс. Но вече не му пукаше. Време беше да остави всичко зад гърба си.
36
Изведнъж Курц осъзна, че не е сам в мецанина.
Наложи му се да чака доста дълго Хансън и момчетата му да се появят в този студ, като първоначално се беше разположил до счупения прозорец в офиса на мецанина. Паркингът беше мрачен, но определено щеше да забележи, ако някой вървеше през снега, въпреки че видимостта му от прозореца на третия етаж беше частично намалена от красивата тента от стомана и хоросан под него.
Когато Марко натисна бутона за предаване два пъти, Курц прибра слушалката в джоба си и тръгна колкото се можеше по-тихо — подът беше покрит с паднала мазилка и стъкло — към мецанина на ротондата пред офиса. Там не му се наложи да чака дълго появата на Хансън и другите двама детективи, които веднага видяха сметката на Рафърти.
На Курц не му се откри чист изстрел. В ротондата влизаше повече светлина, отколкото в останалите части на гарата, но пак беше прекалено тъмно, за да вижда ясно, въпреки че очите му бяха привикнали с мрака. Единият от мъжете беше включил за кратко фенерчето си, за да огледат жертвата, но Джо успя да зърне само за миг облечените в екипировка на „Специалния отряд“ типове, които бяха на около двадесет и пет метра от ротондата. Разстоянието беше прекалено голямо за изстрел с полуавтоматичния .40-калибров „Смит и Уесън“ в ръката му или за .45-калибровия „Компакт Уитнес“ в джоба на палтото му. Освен това успя да види, че мъжете — не можеше да ги различи заради черните им шлемове — носят бронежилетки, които щяха да спрат куршум от пистолет.
След това тримата слязоха по предното стълбище и излязоха през главния вход. Курц се беше свил до счупения прозорец.
Козирката долу скриваше видимостта му, докато полицаите не побягнаха през паркинга, където много бързо бяха погълнати от мрака и снега.
Той дори не се опита да ги последва. Седна с гръб в стената и забави дишането си.
Дочу съвсем слаб шум от мецанина пред офиса или от ротондата долу. Ефектът „шепнеща галерия“ беше двупосочен.
Марко? Не мислеше, че невъоръженият бодигард ще е толкова глупав, че да тръгне към мястото, от което се разнесе автоматичната стрелба. Дали Рафърти още беше жив и шаваше? Не. Курц видя раните, докато онези го оглеждаха на светлината на фенерчето си.
Той стана бавно на крака, вдигна пистолета си и прекоси пода колкото се можеше по-тихо. Под краката му хрущеше стъкло.
Спря се пред вратата и излезе в мецанина с готово за употреба оръжие.
Една сянка до стената вдясно от него се размърда с невъзможна бързина. Пистолетът му полетя през парапета, а дясната му китка и ръка изтръпнаха от ритника.
Курц отскочи назад и с лявата си ръка се опита да извади .45-калибровия от джоба на палтото си, но сянката се стрелна отново към него и два крака го изритаха в гърдите, като счупиха няколко ребра и го запратиха обратно в офиса.
Джо се претърколи, стана на крака и вдигна ръце в отбранителна поза, но това не попречи на сянката да му се нахвърли и да му нанесе още три бързи ритника, които неутрализираха дясната му ръка, счупиха му още едно ребро и така го подкосиха, че го събориха на пода. Той се стовари тежко и усети как едно стъкло одра гърба му в момента, в който въздухът излезе от дробовете му.